Като ръмжеше силно, той се намести, докато легна, задъхан като изскочила на брега риба, върху гърба на Блис. Радиото му го нямаше и знаеше колко е пострадал. Знаеше, че стъпалото му виси, че мускулите и кръвоносните му съдове са срязани. Единственото оръжие беше тежестта му, достатъчна, за да задържи Блис, докато дойде някой друг.
— Дайъмънд — извика той. — Използвай моето радио, Дайъмънд. Всички части.
Но Дайъмънд се тресеше, хванал главата си.
— Копелето ме сряза — измънка той. — Трябва да е срязало направо някоя артерия.
— Дайъмънд!
— Тя така или иначе е мъртва. — Блис се изплю в полуизгнилите листа. — И двете са мъртви, кучки такива.
Есекс стисна ризата му над лопатките.
— Какво каза, лайно мръсно? — Но лицето на Блис беше спокойно, блажено безметежно и безмълвно. Есекс заби лакътя си в месестия му гръб. — Уби ли ги? — Стовари отново лакът, без да обръща внимание на лекото дразнене в сухожилията на стъпалото. Блис не трепна. — Какво си направил, глупако? Уби ли ги?
— Есекс?
Кафъри разбра, че нещо не е наред в момента, в който се обърна и видя само дървета там, където Дайъмънд бе стоял само допреди миг. Направи няколко крачки към края на гората, с готово радио в ръка. Спря.
От дълбините на гората прозвуча тих, почти недоловим вик. Нечовешки. И — с прекъсване — кратко, обезпокояващо механично бръмчене.
— Есекс? — Нищо. — Пол? Добре ли си?
Тишина.
„Мирише на гнило, Джак. Наистина на гнило.“
Бавно, с радиото до устните, тръгна напред. Бръмченето престана. Страхът се впи във вътрешностите му.
— Браво шест-нула-две до всички отделения.
Подмина група сребристи брези и спря.
Дайъмънд се бе подпрял на един паднал дънер, притиснал гърдите си с едната ръка, вперил поглед в Есекс, който лежеше десетина метра по-нататък насред гората, със замръзнало и посиняло лице, притиснал Блис към земята. Едната ръка на Блис бе извита зад гърба му. Клепачите му бяха обърнати назад, разкривайки розовите ъгли на очите. Сантиметри по-нататък, сред листата, електрическият трион се въртеше работливо, като уморено куче, преследващо опашката си.
— Боже… Пол.
Есекс вдигна очи.
— Казва, че ги е убил, Джак.
— Добре, дръж го. — Тръгна предпазливо към тях, протегнал напред ръка. — Дръж го.
Но Дайъмънд посегна и го стисна за лакътя.
— Не можах да направя нищо. Не можах. Виж. — Протегна ръка. — Виждаш ли кръвта… виждаш ли цвета? — Бледите му устни потрепваха. — Прекалено е червен. Стигнал е прекалено дълбоко.
— Дайъмънд. — Кафъри се хвърли отгоре му. Без да помисли или дори да намали крачка, той счупи малкия нос на Дайъмънд на две места. — Предупредих те.
Дайъмънд се свлече с вик, притиснал длани върху лицето си.
— За какво, по дяволите, го направи? За какво, по дяволите?
И намиращият се двайсетина метра по-нататък Блис видя в това своя шанс.
Издърпа електрическия трион и с почти неуловимо перване свали дясната ръка на Есекс до него, за да среже китката. Кръвта рукна като фонтан, устата на Есекс се отвори и се чу рев.
Кафъри скочи напред.
— Пол!…
Но Блис беше бърз.
Примигвайки, концентриран върху сложната операция, той се извъртя насред виковете и яркочервените пръски и се намести до другата ръка на Есекс, прокара умело триона по уязвимата мрежа от кръвоносни съдове и тъкани. Преди Джак да успее да вземе делящото ги разстояние, Блис беше вече прав, изстреля се като куршум напред, боядисан с артериалната кръв на Есекс. Олюля се, плъзна се върху мокрите листа, възвърна равновесие и се насочи към края на гората, размахвайки късите си ръце.
— Пол? — Джак се хвърли до Есекс, притисна лице в студената му буза. — И двете ти ръце ли?
Есекс кимна, с оцъклен от болка поглед. Струи яркочервена кръв бликаха върху ризата му.
— Дайъмънд! Действай по-бързо. — Джак скочи на крака, сграбчи Дайъмънд за гърба на сакото и го издърпа до Есекс. — Действай! Подай ми ръце…
— Нека се махаме…
— Подай насам ръцете си. Сложи ги тук. — Отдели пръстите на Дайъмънд от окървавения му нос и ги притисна в големите брахиални артерии в подмишечните ямки на Есекс. — Натисни. Натисни по-силно. — Раздра сакото и вратовръзката си, откачи радиостанцията и я хвърли в краката на Дайъмънд. — Направи притискащи компреси на артериите, после се обади по радиостанцията за помощ.