Не получи отговор.
„Боже, ами сега какво?“
Направи колебливо една крачка към него.
— Блис?
„Защо не се съпротивлява?“
Лицето на Малкълм Блис издаваше търпение, умиротворение — само челюстта му потрепваше, сякаш се концентрираше, сякаш полагаше големи усилия, за да стои абсолютно неподвижно. И Джак разбра, потръпвайки.
„Движението означава болка за него. Той е в капан.“
Изпусна въздуха от дробовете си.
Блис стоеше пред него — хванат в капан, в ръцете му. Този, когото преследваше толкова упорито. Птичаря.
Избърса, треперейки, потта от челото си и се приведе, като си напомняше да не се отпуска, да не се доверява прекалено на този ненадеен обрат. Блис, окован в теления си оглавник, се взираше кротко пред себе си, докато Кафъри го огледа, бързо, точно, като прокара поглед по решетката от бодлива тел, изясни си кое причинява болка, защо причинява болка и какви възможности дава на него самия. Изброи безчет дребни рани, малки, но сериозни, преди да открие фокусната точка — шипа, забит дълбоко в тила на Блис. Все още не беше избила кръв, но розовата плът около него пулсираше леко. Каротидната артерия — готова да бъде отворена и пресушена.
— Така — прошепна той в лицето на Блис, като постави пръсти върху телта. — Това е ключът.
Дръпна внимателно надолу, за да провери откъде започва болката. Блис дишаше през носа, изтърпявайки този детински жест — беше затворил търпеливо очи, сякаш не трябваше да понесе болка, а просто унижение, нанесено от инфантилен грубиян. Джак отпусна за момент натиска и после изви бодливата тел в противоположната посока.
— Това е начинът на страхливеца, мистър Кафъри — заяви внезапно Блис; гласът му прозвуча напрегнато и някак лепкаво. — Начинът на страхливеца.
Джак приближи още повече лицето си към него.
— Направил ли си го? Вярно ли е? Уби ли ги?
— Да. — Блис затвори очи. — И ги изчуках. Не забравяй това.
Кафъри го гледаше, пръстите му бяха замръзнали върху телта. Над върховете на дърветата хеликоптерът ненадейно направи завой и се отправи към пътя, изоставяйки къщата. Шумът му се усилваше, разтърсваше земята и разсипваше дъждовните капки от дърветата, но Джак не помръдваше, неспособен да осъзнае нищо друго, освен собствения си гняв, впил поглед в лицето на Блис, усещайки, че предоставилата му се възможност е безкрайно обемна и жива, и от тази мисъл очите му се напълниха със сълзи.
И тогава, внезапно, всичко изчезна. Като дим.
Той изпусна въздуха от дробовете си, избърса потта от лицето и поклати глава с натежало сърце. Измърмори нещо под носа си, пусна бодливата тел и, без да погледне повече към Блис, се заизкачва нагоре по канавката.
Хеликоптерът отмина. Есекс се взираше нагоре в сивото небе, над движещите се сребристи листа. Някаква птица закръжи наоколо, като изви очи, за да го види. Сърцето му следваше клетъчния си инстинкт и се бореше, изпомпвайки последните безполезни струи телесен сок през дупките в китките му.
„Странно — помисли си той — не усещам дъжда по лицето си. Защо не мога да усетя дъжда върху лицето си?“
Двайсет секунди по-късно сърцето му, със слепени вътрешни стени, почти сухо, потрепери леко и спря. Дъждът падаше на чисти капки, твърди като стъклени топчета, които отскачаха от отворените му очи.
Хеликоптерът пропусна Кафъри и Блис. Отмина с четвърт миля канавката, продължи нататък, следвайки пътя към естуара.
Далече долу, под прикритието на дърветата, Кафъри бе стигнал до високия край на канавката, когато нещо го накара да спре.
Притисна слепоочията си, сякаш можеше да премахне с масаж болката под кожата. Обърна се и се взира няколко секунди в Блис, който чакаше търпеливо, подгизнал в кръв и вода. Една червенушка, привлечена от замотания в бодливата тел предмет, кацна на около метър върху младо смокиново дръвче. Не беше по-голяма от детско юмруче. Премигна, търсейки храна, наклонила глава на една страна. Кафъри я наблюдава продължително, преди да си поеме дълбоко въздух, да се плъзне отново надолу в канавката, да намотае краищата на ръкавите на ризата около пръстите си и да хване бодливата тел.
Тънка, силна струйка бликна във въздуха — кръвоносният съд беше пробит. Блис изпищя и направи рязко движение; краката му затанцуваха, ръцете му политнаха рефлекторно към врата. Джак затаи дъх, хвана още по-здраво телта и кръвоносният съд изпука ясно, като обля в червено белия врат и косата на Блис.