Кафъри се отдръпна назад, наблюдавайки спокойно, като притискаше разсеяно черния нокът на палеца си в дланта, докато жизнената сила на Блис се лееше и попиваше в земята. До съзнанието му не достигаше подробността, че това бе краят на един живот; изпитваше само опияняващ триумф.
След това преброи до сто, за да се увери, че всичко е приключило. После се обърна, оправи ризата си и изкачи отново канавката.
Хората на сержант О’Шей откриха тялото на Джони, запречило тесния коридор. Един поглед им беше достатъчен, за да се уверят, че е мъртва. Никой не би могъл да остане жив с подобни наранявания. Гръбнакът й беше видимо пречупен, а във влагалището й беше пъхната счупена бутилка. Куин влезе в къщата заедно със снимачния екип. След двайсет минути се появи отново, с посивяло лице, за да придружи Кафъри и Мадокс вътре.
— Оставил е другата там. — Освети с фенерче тъмния коридор. — В дневната. — Спря и се обърна към тях. — Сигурни ли сте, че искате да видите това?
— Разбира се — измърмори Джак. Ризата му беше мокра от кръв и дъжд. — Разбира се.
Куин отвори вратата.
По всичко личеше, че сградата се използва само през ваканциите. Жалузите бяха затворени. Върху камъшитовите столове бяха поставени възглавници на ярки цветя. Някой беше празнувал рожден ден, детски рожден ден. Празничната торта беше размазана по масата. Балоните по тавана бяха опръскани с кръв.
— Ето. — Куин влезе в стаята. — Обърнете се и ще видите.
— Къде?
Куин насочи фенерчето към стъклените врати и нагоре към тавана на кухнята.
Дъхът на Мадокс секна.
— О, боже!
Тя беше увесена с лицето надолу, като поклащаща се над кухнята мушама. Около китките й беше намотан електрически кабел, преметнат през единствената халка на тавана и след това оплетен около глезените й. Беше гола, само около главата и раменете й беше увито самозалепващо се фолио. Мумифицирана. Тънка ивица дневна светлина преминаваше по изцапаните й с кръв бедра.
Куин постави длан върху ръката на Кафъри.
— Криминалната лаборатория, сър.
— Не.
Младият мъж влезе в стаята.
— Джак — обади се предупредително Мадокс. — Джак. Първо трябва да дойдат хората от научната лаборатория. Джак!
Кафъри прекоси бавно помещението, големите мускули в горната част на гръдния му кош бяха свити конвулсивно, тялото му потискаше инстинктивните си реакции. Балатумът под краката му беше лепкав. Пръстите му докоснаха металния разделител в пода и той спря, поставил длани върху стъклената врата.
Гротескното създание се залюля леко, сякаш докоснато от полъха на вятъра. Лицето на Ребека под самозалепващото се фолио беше смазано и подуто.
Кафъри си позволи да диша, бавно, на съвсем малки глътчици.
„Твоето въображение, Джак. Виж, това не е голиатът, в който вярваш. То никога не би могло да измисли нещо подобно. А ти наистина вярваше, че искаш да намериш Юан. Наистина мислеше, че искаш да видиш.“
Една-единствена потрепваща капчица се процеди от фолиото под носа на Ребека.
— Беки? — Капката падна върху балатума. — Беки?
Една вена на врата й потрепна.
52
Лекуваха Ребека в „Луишам Дженеръл“. Кафъри отказа да я пусне в „Сейнт Дънстан“. Правиха й всевъзможни изследвания, ангиографии, преливаха й кръв. Изминаха деветдесет и четири мъчителни часа, преди консултантите в интензивното отделение да се уверят, че тя ще живее. Щом научи новината, Джак взе решението, което обмисляше. Беше приел ролята на бог и на съдебен заседател, беше издал присъдата в личната си съдебна зала и реши, съвсем спокойно, да не признава, че е убил Блис.
В продължение на четири дни беше обмислял своите възможности: дисциплинарно съдопроизводство, дела, вътрешни разпити. Уволнение поради престъпно поведение и независим съдебен процес. Другият вариант беше да не казва нищо, да остави света да мисли, че Блис беше умрял при злополуката, преди да стигнат до него.
Сега си казваше, че този избор, продиктуван от стремежа за самосъхранение, му даваше, колкото и парадоксално да звучеше, ново оръжие. Беше убил и не го беше признал — сега той беше хищникът, който познаваше плячката си. Можеше да се изправи невидим в амфитеатъра на самите убийци. Щом веднъж взе решението си, той се изненада от бързото си адаптиране. Следствието по случая на Блис течеше и Кафъри лъжеше без усилие, гледайки право в очите съдебния лекар, докато изричаше подредената си поредица от неистини.