Петра не беше хубава. Имаше много дребни черти, тъмни очи и решителната триъгълна брадичка на улична хлапачка. Единственият й грим беше тъмният контур около устните. Кафъри държеше снимката така, че слънчевата светлина да я освети, и я разглежда дълго време.
— Какво е това? — Той вдигна поглед. — Боядисала ли си е косата?
— Всички го правят.
— Изглежда…
— Пурпурна. Да, ужасно е, нали? Казах й да не го прави.
Джак пусна снимката в своя „Самсонайт“, мислейки за детинския труп в моргата на Гринич; единствената, която се бе съпротивлявала срещу смъртта, единствената, която е трябвало да бъде завързана. Затвори куфарчето, смутен от внезапната буря от чувства към бедната жена, страдаща от анорексия, завързана, със запушена уста, бореща се за живота си.
— Благодаря ви за помощта, мисис Дарлинг.
— Ще ми кажете ли какво общо имат Петра и Шелин?
— Все още не знаем.
— Тя също е мъртва, нали? — заяви внезапно Джули. — Малката Петра.
Двамата се спогледаха продължително през масата. Кафъри се изкашля и се изправи.
— Мисис Дарлинг, моля ви, не говорете с никого за това. Разследването е в самото си начало. Благодарни сме за помощта ви.
Подаде й ръка, но тя не я пое.
— Ще ми кажете ли повече, когато можете? — Изглеждаше много бледа на фона на синьо-черната си коса. — Бих искала да чуя какво се е случило с бедната малка Петра.
— Веднага щом разберем — обеща Джак. — Веднага щом разберем.
6
AMIP разчита в голяма степен на HOLMES6 — базата данни, позволяваща да се правят щателни проверки и сравнения. Оста на всеки екип бе полицаят, който подбираше, извличаше и тълкуваше фактите. Този човек в Шрайвмур беше Мерилин Криотос.
Кафъри я хареса мигновено. Закръглена и замечтана, тя по цял ден говореше с ниския си особен глас за своите деца, за техните домашни любимци, болести, дребни триумфи и ожулени колене. Символ на универсалната майка, Криотос като че ли се справяше с убийството по същия примирен начин, както и с мръсните пелени — сякаш ставаше въпрос за нещо донякъде неприятно, но поправимо, като факт от живота. Хареса му, че първият й избор за сътрудник в екипа беше Пол Есекс: като че ли приятелството им подкрепяше собствената преценка на Кафъри за двамата.
Джак се натъкна на Мерилин същата вечер, когато се върна в Шрайвмур със записките си. Тя носеше „екшън“-справки от стаята на главния следовател и той разбра незабавно, че нещо я беше развълнувало.
— Мерилин. — Кафъри се приведе към нея. — Какво има? Децата ли?
— Не — прошепна тя. — Проклетият екип „Е“. Преместват се тук и ме влудяват. Искат това, не искат онова. Последният хит е, че искат отделен офис, сякаш са нещо повече от нас. — Отметна тъмните коси от очите си. — Този случай нещо не допада на шефа им и сега той си го изкарва на нас. Би ли огледал това място, Джак — то не е достатъчно дори за един следствен екип, камо ли за нас и за тях.
Кафъри разбра какво имаше предвид тя — за да отнесе записките си за сверка, тя трябваше да си проправя път покрай непознати лица. Всички от екип „Е“ бяха с колосани ризи и вратовръзки, а по гънчиците на много от тях ставаше ясно, че ги обличат за първи път, откакто са купени. Но той пък знаеше от опит, че тази гордост от облеклото щеше да се изпари като дим след петнайсетчасовите дежурства.
— Извинявай, приятел. — Някой го хвана за ръката. Остролик мъж, по-нисък от Джак, със слънчев загар, светлосини очи и малък, тънък, никога нечупен нос. Жълтата му коса беше пригладена като лъскав щит върху главата. Беше с колосан, бутилковозелен костюм, а през рамо бе преметнал още два костюма в торби от химическо чистене. — Има ли къде да окача тези неща?
Кафъри откри Мадокс да подписва със закъснение натрупалата се върху бюрото му документация.
— „Дог енд бел“ — обяви той.
— Моля?
— „Дог енд бел“. Кръчма в Източен Гринич.
Мадокс се облегна назад на стола си и го изгледа внимателно.
— Е? — Разпери ръце. — Какво мислиш?
— Ще ми се да прегледам всичките й редовни посетители, свързани по един или друг начин с медицината.
— Това ще накара пресата да подскочи. Тя няма да се придържа повече към мораториума, ако си отворим устата на публично място. Ще предам на шефа, но няма да излезе нищо. — Поклати бавно глава. — Мисля, че той няма да се съгласи. Засега. Трябва да си намерил и други следи?
6
Home Office Large Major Enquiry System, в превод Главна система за събиране на сведения към Министерство на вътрешните работи. — Б.пр.