— Имена. Евентуалната самоличност на жертва номер три.
— Добре. Остави тази задача на Мерилин. Коя е най-обещаващата?
— Джони Марш. Работила в „Дог енд бел“ в деня, в който е изчезнала Кро.
— Добре, ще се заемеш с този въпрос утре. Но вземи някой със себе си, за бога. Знаеш какво става около тези жени. — На вратата се почука и Мадокс въздъхна. — Да? Какво?
— Мел Дайъмънд. Детектив инспектор Дайъмънд, сър.
— Влезте, мистър Дайъмънд. Влезте.
Жълтокосият инспектор влезе, подръпвайки ръкавите на костюма си, за да покрият маншетите.
— Добър вечер, сър. — Протегна загорялата си от слънцето ръка към Мадокс, без да обръща внимание на Кафъри, като откри за момент свръхтънкия си ръчен часовник. — Вие не ме познавате, но аз ви знам. От платноходния клуб „Мет боут“, сър.
Мадокс не отговори веднага; дребното му лице беше напълно безизразно.
— Чипстед — напомни му Дайъмънд.
— Боже мили. — Мадокс заобиколи, за да излезе иззад бюрото си, и се ръкува със своя посетител. — Разбира се, разбира се. Познах лицето. Значи… — Кръстоса ръце пред гърди и изпъна гръбнак леко назад, оглеждайки Дайъмънд от главата до петите. — Значи вие сте щастливият детектив инспектор, който се присъединява към нас. Добре дошли в Шрайвмур.
— Благодаря, сър. — Гласът му беше малко по-силен, отколкото трябваше за малкия кабинет, сякаш беше свикнал да го слушат. — След като изминахме цялото това разстояние от спокойния Елтам.
— Направо на въпроса: с хората си започвате още от утре. Отговаряте за диаметър от три мили. Добре ли е така?
— Трябва да бъде добре, нали? Шефът иска да си вършим работата, да подкрепим истинския екип.
Мадокс направи пауза.
— Да, не е много — произнесе предпазливо той. — Не е много това, което можем да направим по въпроса, мистър Дайъмънд. Сигурен съм, че сте наясно.
— Е, разбира се. Разбира се, че съм наясно. И от моя страна няма никакви проблеми. Абсолютно никакви. Ако това устройва шефа, значи устройва и мен… не е нужно да го казвам. — Дайъмънд кимна. После, сякаш за да тегли черта на темата, се усмихна, махна с ръка към снимките по стените и рече: — Хубава лодка. Ваша ли е?
— Да — отвърна колебливо Мадокс.
— „Велиънт“.
— Да, точно така — „Велиънт“.
— Хубави лодки са „Велиънт“. Според някои са малко тантурести, но аз ги харесвам. И са много бързи.
— Да, така е.
Ледът като че ли започваше да се разтапя.
— Тази година един скутер спечели надпреварата с „Фростбайт“ на „Мет“. — Дайъмънд прекара няколко пъти езика в устата си. — Не беше ли случайно…?
— Да. — Мадокс кимна скромно. — Да.
Застанал с кръстосани ръце до стената, Кафъри установи с изненада, че тази размяна на реплики го ядосва. Сякаш подкрепата и вежливостта на Мадокс бяха негово изключително право и не можеха да бъдат насочени и към някой друг детектив инспектор. Колкото и необяснимо да беше това — той не ти е баща, Джак, ти нямаш никакви права над него — той се дразнеше да гледа колко уязвим на ласкателствата е той и особено когато детектив инспектор Дайъмънд се ухили щастливо:
— Боже мили, боже мили! Почакайте само да кажа на приятелите си с кого работя.
Джак се обърна и излезе безмълвно от стаята.
7
Същата вечер Джак седеше на бюрото в стаята на Юан, загледан в облачетата на „Уиндоус 98“ на екрана. Горните клони на старата бреза в градината образуваха непрекъснато движещи се медни сенки по стената над него. Не беше нужно да се обърне и да погледне, за да разбере как новите листа почти скриваха ръждавеещите гвоздеи, забити дълбоко в дънера на дървото, и няколко обрасли с мъх дъски, останките от дървесната къщичка, в която с Юан бяха клечали с часове, викайки по преминаващите с грохот в далечината влакове.
Понякога в самотата си Джак опитваше да си спомни какво е било тогава, какъв е бил той. Преди. Пред вътрешния му взор изникваше образът на дете, по-леко от дъх, така че нямаше какво да го спре да не полети над покривите в синия въздух.
И тогава… през онзи ден. Спомняше си го като поредица от отривисти сцени, снадени небрежно, грубовато, сякаш бе послъгал и бе взел спомените не от реалния живот, а от някой осеммилиметров филм, забравен сред натурията в таванското помещение на родителите му.