Джак застина за момент, поставил ръка върху вратата на колата.
— Аутопсия ли?
— Да.
— Значи трупът си е направил разходка дотук от някоя лаборатория по патология.
— Знам, че…
— Или става въпрос за лудория на студент по медицина…
— Знам, знам. — Мадокс вдигна ръце, за да го накара да замълчи. — Това не е точно наша територия, но виж… — Отново погледна през рамо и се надвеси още по-близо до прозореца. — Слушай, обикновено хората от гриничкия криминален отдел са много добри към нас. Нека не им скършваме хатъра. Няма да ни стане нищо, ако хвърлим един поглед. А?
— Окей.
— Добре. Да не отлагаме тогава. — Изправи гръб. — Сега си ти. Какво ще кажеш? Мислиш ли, че си готов?
— По дяволите, не. — Кафъри затръшна вратата, измъкна полицейската си карта от джоба и сви рамене. — Разбира се, че не съм готов. Ще бъда ли изобщо някога готов?
Тръгнаха към входа покрай оградата. Единственото осветление идваше от слабата жълтеникава светлина на редките улични лампи и от проблясващата от време на време светкавица на камерата на снимачния екип на криминалния отдел. Една миля по-нататък на север се издигаше светещият Милениум дом и червените му сигнални светлини премигваха насред звездите.
— Била е напъхана в нещо като чувал за боклук — обясни Мадокс. — Но там е толкова тъмно, че направилият първоначалната преценка не е сигурен… Това е първият му случай на нещо нередно и се е уплашил. — Кимна към групата спрели коли. — Виждаш ли мерцедеса?
— Да.
Кафъри крачеше все така равномерно. Видя широкия гръб на мъж в палто от камилска вълна, надвесен над предната седалка, който напрегнато говореше нещо на един от хората от криминалния отдел.
— Собственикът. Напоследък се стараят да спретнат района, покрай настъпващото ново хилядолетие. Той каза, че наел екип, за да разчисти и неговия терен. Сигурно са разровили импровизирания гроб, без да разберат, с цялата тази тежка машинария, и тогава, в един часа…
Спряха пред портала, за да покажат служебните си карти, наведоха се и се мушнаха под лентата, отделяща сцената на престъплението.
— И тогава, в, ъъъ, един часа тази сутрин, три момчета правели тук нещо хитроумно с голяма кутия „Евостик“2, когато се спънали в нея. Тримата сега са в полицейския участък. Координаторката на местопрестъплението ще ни каже повече по въпроса. Тя е била там.
Координаторката на местопрестъплението, детектив сержант Фиона Куин от Скотланд Ярд, ги очакваше на заляна от светлина полянка. Приличаше на призрак в белия си комбинезон и сериозно свали качулката си, щом наближиха.
Мадокс ги представи един на друг.
— Джак, запознай се с детектив сержант Куин. Фиона, това е новият ми детектив, инспектор Джак Кафъри.
Кафъри пристъпи с протегната ръка.
— Приятно ми е да се запознаем.
— И на мен, сър. — Координаторката свали гумените си ръкавици, за да се ръкува с него. — Първото ви е, нали?
— С AMIP — да.
— Е, бих искала да не беше чак толкова ужасно. Нещата тук никак не са приятни. Никак. Нещо е спукало черепа — вероятно машините. Тялото е по гръб. — Наклони се леко назад, за да покаже за какво става дума, разперила встрани ръце и отворила уста. Светлината беше достатъчна Кафъри да зърне блясъка на амалгамните й пломби. — От кръста надолу е погребана в бетон, настилка или нещо от този род.
— Дълго ли е била там?
— Не, не. По груби предположения… — сложи си отново ръкавицата и подаде на Мадокс памучна маска за лице, — … по-малко от седмица; но прекалено дълго, за да си заслужава да викаме по никое време някой от „специалните“. Мисля, че е по-добре да изчакате до сутринта, преди да измъкнете от леглото патолозите. Те ще ви дадат повече информация, когато я видят на място и се ориентират за активността на насекомите. Тя е полупогребана, полуувита в найлонова торба за боклук: това несъмнено променя нещата.
— Патолог — повтори Кафъри. — Сигурна ли сте, че имаме нужда от патолог? От криминалния отдел мислят, че е била аутопсирана.
— Така е.
— И въпреки това искате да я видим?
— Да. — Лицето на Куин не потрепна. — Да, все още мисля, че е нужно да я видите. Не става дума за професионална аутопсия.
Мадокс и Кафъри се спогледаха. Миг мълчание и Джак кимна.
— Добре. Добре тогава. — Той се изкашля, пое ръкавиците и маската за лице от Куин и бързо напъха вратовръзката в ризата си. — Да вървим. Да хвърлим един поглед.