Есекс не се поколеба нито за миг.
— Ами да, давай.
Следващата бира подаде на Кафъри, който я пое без да каже дума, после се приближи до прозореца и седна на широкия му перваз, повдигнала голите си колене и притисна своята бутилка към тънките си глезени. Есекс стоеше до вратата за кухнята, пристъпвайки от крак на крак, играеше си с капачката на бирата и хвърляше крадешком погледи към гърдите на Джони.
— Така. — Джак се изкашля и застана в средата на стаята. — На работа.
Представи им набързо фактите — изчистени, без украса: петте жени, намиращи се в моргата само на няколко улици оттук, и връзката им с пъба. Когато приключи, Джони поклати невярващо глава. Вече не се хилеше глуповато. От веселието й не бе останала и следа.
— О, боже! Ама че гадория.
Ребека стоеше неподвижно, загледана в него с ужас в светлите си котешки очи.
— Имате ли нужда от малко време?
— Не, не. — Сви се още по-плътно на топка, обгърна гръдния си кош с ръце, все така подпряла брадичка на коленете си. — Не, продължавайте.
Кафъри и Есекс търпеливо изчакаха шокът на двете жени да премине. Те говориха почти час, в началото с недоверие.
— Повторете пак — Шелин, Мишел и Петра ли?
След това станаха по-конструктивни, въртяха сухите факти в ръцете си, превърнаха се в детективи.
„Дог енд бел“ бързо се очерта като пробен камък за местната общност от наркомани и проститутки. Както изглежда, всичко, ставащо в Източен Гринич, имаше връзка с разнебитения малък пъб на „Трафалгар роуд“. Именно там Ребека и Джони се бяха запознали с Петра Спасек, Шелин Кро и Мишел Уилкокс. Струваше им се също така, че познават и жертва номер четири.
— Силно изрусена коса, почти до бяло, нали? — Джони хвана кичур от собствената си коса. Сега вече беше трезва, с ясна мисъл. — Като моята. И татуировка на Бъгс Бъни, ето тук?
— Точно така.
— Това е Кейли.
— Кейли ли?
— Да, Кейли Хач. Тя е, нали се сещате… — Имитира правене на инжекция от вътрешната страна на лакътя. — Използва ги сериозно.
— Адрес?
— Не знам. Живее с майка си, струва ми се. Западен Лондон.
Кафъри записа името. Вече седеше до стената на малка дървена пейка край статива. След като донесе още бири от кухнята, Ребека придърпа един стол и седна на по-малко от две крачки от него — приведена напред, скръстила свободно слабите си ръце върху коленете. Невинна. Но Джак установи, че близостта й го изнервя.
Той погледна към Джони.
— Още нещо.
— Да?
— Миналата седмица си работила с Шелин Кро.
— Аха. Работих.
— Опитай да си спомниш — тя тръгна ли си с някой през този ден? Дойде ли някой да я вземе?
— Ммм…
Джони облиза устни и се загледа в мандариновия лак на ноктите на краката си, които се подаваха от сандалите с коркови подметки.
— Ехо?
— Да, мисля. — Младата жена вдигна поглед. — Бекс?
Ребека сви рамене, но Кафъри улови беглия поглед, който бе хвърлила към нея Джони. Той изчезна за по-малко от секунда, като спукан сапунен мехур, и на него не му оставаше друго, освен да се пита дали това не беше плод на въображението му.
— Не — каза Ребека. — Не си тръгна с никого.
— Ти беше ли там?
— Рисувах.
И посочи скиците върху масичката.
— Добре. Искам…
Спря. Напълно неподготвен, забеляза настръхналата кожа на краката на Ребека. Това внезапно, близко, микроскопично усещане за кожата й го смути и младата жена долови промяната. Сведе очи натам, накъдето гледаше той, разбра и вдигна очи към лицето му.
— Да? — произнесе бавно тя. — Какво друго искате от нас? Какво още можем да направим?
Джак оправи вратовръзката си — тя е свидетелка, за бога.
— Имам нужда от някой, който да идентифицира Петра Спасек.
— Не мога да го направя — обяви простичко Джони. — Ще повърна.
— Ребека? — Волята му се разпростря до нея. — Ти ще го направиш ли?
След малко тя затвори уста и кимна безмълвно.
— Благодаря. — Кафъри изгълта остатъка от бирата си. — И сте напълно сигурни, че не сте видели Шелин Кро да излиза от пъба с някого?
— Да. Щяхме да ви кажем, ако я бяхме видели.
Върнаха се при колата. Есекс изглеждаше изстискан.