— Добре ли си?
— Да — изграчи той, като се държеше за гърдите и се усмихваше. — Ще го преживея. Ще го преживея. Мислиш ли, че са обратни?
— Това би ти допаднало, нали?
— Не, питам те сериозно. Как смяташ?
— Имат отделни спални. — Вгледа се в лицето на своя колега, като едва се сдържаше да не се разсмее. — Те не бяха истински, да знаеш.
Есекс спря, сложил ръка на вратата на автомобила.
— За какво говориш?
— Джони. Силикон. Не бяха истински.
Есекс подпря лакти на покрива на колата и го погледна.
— И откъде си станал такъв експерт?
Джак се усмихна.
— Опит? Три десетилетия смяна на формите в „Само за мъже“? Просто го виждам. Не е ли така и с теб?
— Не. — Есекс го съзерцаваше с отворена уста. — Не, аз не видях нищо такова. — Влезе обидено в колата и закопча предпазния колан. Бяха пътували известно време, когато се обърна отново към Кафъри. — Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен.
Есекс въздъхна уморено и погледна през прозореца.
— Накъде е тръгнал този свят?
Беше все още светло, когато Джак се прибра вкъщи и завари Вероника, отпусната на удобен стол във вътрешния двор, навъсена и мълчалива, да наблюдава удължаването на сенките в градината. На раменете си беше наметнала мохерна жилетка с прасковен цвят, а до стола й стоеше полупразна бутилка бяло френско вино.
— Добър вечер — приветства я неангажиращо той.
Искаше да я пита какво прави отново в дома му, но скованата й стойка показваше, че има намерение да използва всеки повод, за да го въвлече в спор. Джак я отмина и отиде в края на градината, постави длани върху телената ограда и се загледа в далечината.
От другата страна на железопътната линия към розовото небе се издигаше тънка струйка дим. Джак притисна лице към мрежата. Пендерецки.
Понякога вечер го наблюдаваше в неговия двор как се движи напред-назад, как пуши и се чеше разсеяно като подготвяща се за сън стара горила. Дворът се състоеше почти само от парче сива земя между къщата и железопътната линия, осеяна със стари двигатели, един хладилник и ръждясала ос от ремарке. Областта от онази страна на железопътната линия някога бе използвана за правене на тухли и градинарите от редицата къщи, строени през петдесетте години на XX век, виждаха доста зор, докато обработят градинките си.
Тази почва се копаеше много трудно. Кафъри не смяташе, че Юан е погребан тук.
Пендерецки бе с гръб към Джак, с обичайната си долна фланела в тютюневокафяв цвят. Едната му ръка беше върху търмъка, а до него очуканата малка пещ храчеше дим във въздуха. Преди седемнайсет години той бе открил навика на Кафъри да събира разни неща от боклука му, като вземаше всичко, което би могло да му даде някаква информация за Юан. И това се беше превърнало в ритуал: той изгаряше боклука си в задната градина, така че да се вижда и най-вече — така че Кафъри да разбере за това.
Докато Джак наблюдаваше, Пендерецки се изкашля, изплю голяма храчка на земята и застина абсолютно неподвижно с едната ръка върху капака на малката пещ, отговаряйки с острата си чувствителност на присъствието на младия мъж. Познатата хитра поза, женственият ханш, сивата коса, пригладена върху яркорозовия скалп… Кафъри усещаше как познатият стар гняв плъзва в него, сякаш Пендерецки можеше да го събужда и развива през стотината метра вечерен въздух, които ги деляха.
Пендерецки се обърна бавно с лице към него, и се усмихна.
Кръвта нахлу в лицето на Джак. Той се отдръпна рязко от оградата, ядосан, че са го хванали, и закрачи решително нататък из градината.
Вероника го гледаше неотклонно от вътрешния двор.
— Какво? — спря се той. — Какво гледаш?
В отговор тя издиша шумно въздуха през носа си и притвори очи.
— Какво има?
Младата жена въздъхна тежко.
Кафъри разтвори ръце.
— Какво?
И тогава си спомни. Изследванията.
— Божичко! — Поклати глава, сразен. — Научи ли?
— Да.
— И?
— Страхувам се, че се е върнала. Болестта на Ходжкин се е върнала.
Кафъри стоеше неподвижно и я гледаше. Значи това било.
— Д-р Кавендиш се обади. Трябва да започна отново химиотерапия. — Вероника се загърна по-плътно с жилетката. — Но, слушай, няма да правим трагедия от това. Окей?
Джак отпусна глава и се загледа с невиждащ поглед в бетона.