— Какво е това?
Погледът й бе привлечен от направените след смъртта на Спасек снимки, прибрани в найлонов плик. Кафъри затвори куфарчето.
— Съжалявам, че ги видя.
— Когато са я донесли ли са ги направили? Така ли е изглеждала?
— Не трябваше да позволявам да ги виждаш.
— О, боже! — Младата жена смачка картонената чаша. — Не са по-ужасни от кошмарите, които имам, откакто идвахте двамата.
— Стараем се да бъдем максимално кратки.
— Ако това е извинение, приемам го.
Джак постави куфарчето върху коленете си и разположи формулярите върху него.
— Ето. — Отвори със зъби капачето на една химикалка и започна да нанася отметки по тях. — Имам нужда от подписа ти тук и тук. Те показват, че си видяла тялото и…
Не довърши мисълта си. Някой се беше изкашлял изкуствено. Недвусмислено предупреждение „млъкни за момент“.
И двамата вдигнаха поглед.
Детектив сержант Есекс бе застанал на входа на приемната, полуотворил вратата, за да даде път на две жени, облечени почти еднакво с джинси и кожени якета. Те влязоха безропотно и заеха местата, които той им посочи безмълвно.
— Само ще проверя дали всичко е готово. — Есекс докосна ръката на по-възрастната жена. — Кажете на сестра си, ако имате нужда от нещо. Окей?
Тя кимна безжизнено и притисна кърпичка към устата си. Лицето й беше безизразно. Джинсите прилепваха плътно по краката й, а по глезените й се виждаха корички там, където кожата бе претъркана от каишките на сандалите.
Ребека се взираше глуповато в двете жени, разбрала, без да знае откъде, че бяха роднини на друга жертва. Кафъри мълчеше. Той знаеше повече. Беше запознат с подробностите. Знаеше, че това са майката и лелята на Кейли Хач.
Лелята, която гледаше покрай саксията с палма към заляната от слънце мемориална градина, се размърда на мястото си, въздъхна и прегърна сестра си. Меката кожа изскърца.
— Може и да не е тя. Това трябва да си казваш, Дор.
— Но, както казваш сама, „може“, нали? О, боже! — Жената обърна безжизнения си поглед към прозореца. — Човек би помислил, че ще му разрешат да пуши тук, а?
Стъклената врата се отвори и един от членовете на екип „Е“ влезе в прохладната приемна с полуусмивка на лицето. Последва го смеещият се детектив инспектор Дайъмънд, който си свали слънчевите очила. Погледна към Ребека и смехът му бе заменен от лека, хитра усмивка. Двамата прекосиха рецепцията и се запътиха към кабинета на съдебния лекар. Щом завиха зад ъгъла, смеховете им отекнаха отново.
— А какво ще кажеш за този, а? — рече Дайъмънд. — Слушаш ли?
— Да.
— Добре. Каква е разликата между лука и проститутката?
— Казвай. Каква?
— Хайде де, проститутката и лука.
— Кажи де. Предавам се.
— Добре. — Направи пауза и по скърцането на кожените обувки по балатума Кафъри разбра, че Дайъмънд бе спрял да върви и се бе обърнал към своя колега. — Можеш да накълцаш проститутката, без да се разплачеш.
Четиримата в приемната не отделяха погледите си от пода. Джак скочи и се устреми към ъгъла.
— Хей.
Дайъмънд обърна леко изненадания си поглед към него.
— Какво има?
— Не можеш ли да се държиш малко по-благоприлично, по дяволите? — изсъска той. — Знаеш къде се намираш.
— Съжалявам, приятел. — Дайъмънд вдигна ръка. — Няма да се повтори.
Обърна се и двамата продължиха към кабинета на съдебния лекар, като се подхилваха тихичко и се побутваха с рамене, сякаш намесата на Кафъри беше направила шегата дори още по-пикантна. Но бяха успели да наранят чакащите. Лицето на майката на Кейли отново бе плувнало в сълзи.
— О, Дорийн, о, Дор! — Лелята завря лице в яката на сестра си. — Не плачи, Дорийн.
— Ами ако там все пак е моето момиченце, дъщеричката ми? Ами ако е тя?
11
Кейли Хач беше идентифицирана от леля си. „Отрязала си е косата, но е тя. Сигурна съм.“
И AMIP вече беше наясно със самоличността на четири от петте открити трупа. Същата вечер главният детектив реши да вдигне мораториума на пресата, затова Мадокс се съгласи да рискуват да посетят пъба.
Депресиращият дъжд се беше превърнал в ежедневие за Лондон. Беше свеж, киселинен, пролетно ярък в сравнение с обичайното сивкаво ръмене, но пак си беше дъжд. Седмина мъже с шлифери бяха насядали в две коли, Дайъмънд возеше двама от екип „Е“ в своя „Форд Сиера“. Кафъри взе в ягуара си Мадокс, Есекс и Логан.