„Дог енд бел“, мръсен и с олющена боя, се намираше на задушаващия се претъпкан „Трафалгар роуд“ между разнебитената кантора на една пътническа агенция и пералня „Клийнизи“. Вътре миришеше на застоял тютюнев дим и дезинфектант. Всички разговори спряха и потъналите в синкав пушек клиенти на проститутки, стиснали безценните си чаши с бира, обърнаха безизразните си лица към седмината детективи. Детектив инспектор Дайъмънд тръгна към далечния изход, Логан запречи голямото извито стълбище с полирани викториански перила. Барманката, жена над шейсетте, жилава като кожена каишка, с яркосини сенки и боядисана в черно коса, стоеше и пушеше зад бара, без да се изненада ни най-малко, и ги наблюдаваше с изпъкналите си очи.
— Добре, господа. — Мадокс показа служебната си карта. — Това е напълно рутинна проверка. Няма причина за паника.
Кафъри се отдели от бара и след десет минути вече знаеше на кого принадлежат две от имената в списъка на Харисън. Барманката се наричаше Бети, а танцьорката през този ден, висока сприхава блондинка някъде от Севера, с близко разположени очи и стъпала и длани като на юноша, се казваше Лейси.
Носеше дълги чорапи под висяща червена рубашка, стигаща до бедрата, и беше в тоалетната на горния етаж, където си слагаше сребрист прашец по скулите, когато Кафъри почука на вратата с двойна водка и портокалов сок в ръка. Основните правила на занаята.
— Затвори вратата — възнегодува тя, като пое напитката. — Тук е дяволски студено. А уж трябва да е лято.
Джак затвори вратата и се настани на една табуретка в ъгъла. Лейси дръпна от цигарата си, издуха дима през ноздрите, облегна се на мивката и се загледа в своя събеседник, докато той я запознаваше с новината.
Тя я прие философски.
— Винаги е така с тези типове — присви рамене Лейси и се обърна към огледалото. — Няма да ме накарате да се тревожа заради това. Достатъчно съм предпазлива.
— Знаем, че сте познавали Шелин.
— Всичките ги познавах. Което не означава, че им имах доверие. Или дори, че ги харесвах. — Остави цигарата да дими на ръба на мивката, където тя направи поредната следа насред безбройните оранжеви никотинови дири. — Човек не можеше да си остави гримовете в гримьорната, когато тя беше наоколо. Такъв е проблемът с наркоманите. Ако питате мен, те са се нуждаели дотолкова от поредната доза, че са отишли да обслужат някой побъркан.
— А Петра?
— Тя не беше наркоманка, така че никога не би го направила заради наркотици. Но това не означава, че не би го направила заради нещо друго, нали?
— Познавате ли клиентите тук?
— Не идвам често. — Дръпна отново от цигарата и хвърли угарката под кранчето. — Питайте Пуси Уилоу — тя участва почти във всяко шоу. Днес е празно, но когато тя е тук, заведението е препълнено. Всички са влюбени в нея и в скандалните й цици.
— Някой от клиентите да работи в болница?
— Адвокати, чиновници, студента. Това място не е изключително за утайката на планетата. — Отпи от водката. — А двама-трима типа идват с костюми и обувки, мисля, че са лекари или нещо от този род.
Джак извади тютюн от джоба си и го поръси върху хартия за цигари.
— Откъде са? Докторите?
— От другата страна на „Сейнт Дънстан“.
— Спомняш ли си някакви имена?
— Не.
— Долу ли е сега някой от тях?
Тя се замисли за момент.
— Не. Не и когато погледнах за последен път.
Кафъри приведе глава, за да запали саморъчно направената си цигара.
— Благодаря ти за помощта, Лейси, много ти благодаря.
Кафъри спря в подножието на викторианското стълбище, подпрял леко ръка върху излъсканото перило.
Мадокс беше около една стъпка пред него и наблюдаваше помещението, кръстосал ръце. Полицаите бяха пръснати наоколо, захвърлили шлиферите си по съседните столове. На всяка маса четирите снимки на момичетата се бореха за място с пепелниците и чашите, по някои от тях вече се бяха образували мокри петна от разлятата бира. Дайъмънд седеше с разкопчано яке, крачолите на панталоните му се бяха повдигнали и разкриваха мъничко от новото творение на „Уорнър брадърс“, Тасманийският дявол. Двама работници срещу него се мръщеха на бирите си.
Вратата се отвори и влезе млад двайсетинагодишен чернокож мъж. Носеше сива бейзболна шапка „Томи Хилфигър“ и високи маратонки „Найк“, беше дребен, но мускулест. Левият му кучешки зъб имаше златна коронка. Почти беше стигнал до бара, когато осъзна, че всички го наблюдават.