Ченгето застина неподвижно. Взираше се в ръцете си. Близнака виждаше как гневът се разлива под гладката му бяла кожа. Когато той най-после вдигна очи, зениците му се бяха смалили като главички на карфици.
— Мистър… ъъъ?
— Мистър Никой за теб.
— А, да, разбира се. Мистър Никой. — Вдигна длани; под тях на масата останаха потни следи. — Е, мистър Никой, мистър Да ти го начукам, не разбрах последния ти коментар. Да не би случайно… — Приведе се напред, устните оголиха зъбите му, гласът му беше тих — това да беше обида за защитаващите закона сили в тази страна, страната, която те поддържа великодушно и ще поддържа черните копеленца, които ще произведеш, приютява те, храни те и събира парчетата, след като ограбиш пенсията на някоя злочеста стара дама? Така ли е?
— Ти си расист — заяви Близнака, а лицето му бавно се разтегна в усмивка. — За теб може да съм глупаво негро, но си знам правата. Чел съм доклада на Макферсън.
Ченгето не трепна.
— Ако наистина си чел доклада на Макферсън, щеше да знаеш, че в него няма нищо, на което да се опреш. Никой не може да чуе думите ми. Мога да ти кажа истината право в лицето, негро такова, да те очерня както ми харесва. — Усмихна се. Това му доставяше удоволствие. — Мога да хвърля цялата вина върху теб. И знаеш ли какво? Накрая ще остане твоята дума срещу моята. Но дори всички зайчета в джунглата да заподскачат нагоре-надолу, викайки „расист“, мислиш ли, че някой ще повярва на теб, долнопробна отрепка?
Самоувереността напусна Близнака.
— Не съм длъжен да слушам това. — Изправи се. — Ако искаш да ти помогна, ела да ме намериш.
Ченгето се изправи светкавично и му препречи пътя към вратата.
— Къде, по дяволите, мислиш, че отиваш? — попита любезно той. Думите се лееха като мед от устата му. — Негърска путка.
И Близнака изгуби напълно самоконтрол. Грабна една халба от съседната маса и ливна бирата в лицето на ченгето. То не беше достатъчно бързо, за да затвори очи. Бирата влезе в очите му и ръцете му политнаха нагоре.
— Лайно такова!
Близнака излетя през вратата, преди някой да успее да реагира.
За Кафъри, седнал на най-долното стъпало на стълбището, цялата тази сцена беше изпълнена със сюрреализма на бавните движения на немите филми. Двамата мъже се усмихваха, разговаряха почти непринудено и изведнъж, миг по-късно, Дайъмънд се преви на две и се хвана за лицето, сякаш го бяха срязали с нож. Джак очакваше да види кръв, но той изплакна бързо очи и изхвърча през вратата с развяващо се яке. Двамина от екип „Е“ скочиха, забравили за провежданите интервюта, и застанаха на прага, където дъждът бързо измокри ризите им, докато се взираха нататък по улицата след своя детектив инспектор.
Не се наложи да чакат дълго. Мел Дайъмънд се появи, задъхан, с потъмняло от дъжда и бирата яке.
— Всичко е наред. — Приведе се и се изплю на тротоара. — Взех му номера. Гадно копеленце.
По обратния път към Шрайвмур караше Кафъри. Мадокс седеше до него, поставил сгънатия мокър шлифер в скута си с подплатата навън. Есекс и Логан се бяха отпуснали на задната седалка и миришеха леко на бира. Джак мълчеше. В страничното огледало виждаше следващия ги „Форд Сиера“, каран от Дайъмънд. Кафъри успяваше да го зърне как говори и се смее всеки път, когато чистачките забърсваха предното стъкло, замъглено от конденза; затова пък прозорците на ягуара изобщо не бяха влажни.
— Уговорихме се да вземем проба от устата. — Мадокс въздъхна и се загледа навън, докато минаваха покрай двата еднакви, наподобяващи яйчени черупки куполи на Военноморския колеж. — На всичките до последния, освен новооткрития приятел на Дайъмънд. Той кара спортен червен „Фолксваген“ и според показанията на двама свидетели Кро излязла с него…
— Бели — прошепна Кафъри. — Бели от първата до последната.
— Моля?
— Серийните убийци изключително рядко избират жертвите си от средата на другите раси. По-точно изобщо не го правят. Принципът е толкова солиден, че подобно предположение е просто смехотворно.
За момент никой не проговори. Най-сетне Мадокс се изкашля и рече:
— Джак, нека да ти обясня: нищо, ама абсолютно нищо на този свят не може да наежи така гарантирано шефа, както правенето на профили. Мисля, че го обсъдихме, когато се премести при нас.
— Да. — Младият мъж кимна. — И мисля, че е време двамата с теб да поговорим за това.