— Давай тогава, говори.
Кафъри погледна в огледалото към седящите отзад Есекс и Логан.
— На четири очи.
— Нима? Добре. Тогава да го направим. Веднага. Хайде. Спри колата.
— Сега ли? Чудесно.
Сви вляво към парка, спря на края на улицата, включи аварийните светлини. Двамата изскочиха почти моментално навън.
— Така. — Дъждът капеше от древния дъб над главите им и, падайки върху тротоара, отскачаше към глезените им. Мадокс вдигна шлифера върху главата си като монашески капюшон. — Какво става с теб?
— Добре. — Кафъри също вдигна якето върху главата си и двамата се доближиха още един към друг. Останалите в автомобила Есекс и Логан тактично намериха нещо друго, в което да се загледат. — Струва ми се, Стив, струва ми се, че двамата с теб вървим в различни посоки.
— Продължавай. Кажи какво те мъчи.
— Наистина мисля това, което казах. Престъплението не е извършено от чернокож.
Мадокс завъртя очи към небето.
— Колко пъти трябва да… — Спря. Поклати глава. — Вече говорихме — обясних ти позицията на шефа.
— И ако той знаеше, че сме гледали няколко очукани бутилки от ром, за бога, бутилки от ром, донесени от нацисткия ръководител на помощния екип, и въз основа на тях сме решили, че имаме работа с черна мишена, каква ли тогава ще е позицията му? Помисли. — Вдигна юмрук, ноктите му бяха побелели, толкова силно беше стиснал пръстите си. — Помисли за птицата. Наистина ли можеш да си представиш, че онзи безполезен нехранимайко от пъба ще има уменията или дори въображението, за бога, за да направи нещо подобно?
— Джак, Джак, Джак. Може и да си прав. Но погледни от моята гледна точка. Не само ти — нито аз, нито шефът искаме в тази история да е намесен чернокож извършител, и точно поради това ще трябва да елиминираме убедителните доказателства.
— Убедителните доказателства ли каза? — Джак не вярваше на ушите си. — Наричаш това „убедителни доказателства“?
— От скалпа на Кро беше изваден косъм с афро-карибски произход, видян е да се навърта около строежа… да не говорим за цялата гадост, която събрахме през последния час. Предостатъчно, за да се притесня. Не се засягай, Джак, но в екип „Б“ отговорността пада върху мен, а не върху теб. И ако трябва да избирам дали да слушам един нов детектив инспектор, когото познавам от пет минути и който се подмазва на гражданските служби, с цялото ми уважение, Джак… — Направи пауза, пое си дъх. — Е, ти какво би направил?
Кафъри го изгледа продължително.
— В такъв случай искам това да бъде отбелязано.
— Давай нататък.
— Движим се в погрешна посока. Някой се мисли за лекар. Би трябвало да търсим болничен служител. Бял болничен служител.
Мадокс повдигна вежди.
— Базирайки се на какво?
— Базирайки се на казаното от Кришнамурти, че мишената има начални медицински познания. Стив, днес не беше обичаен ден в пъба — не го направихме както трябва. В обичайните дни заведението е пълно и някои от редовните клиенти са болнични работници.
— Добре, добре, успокой се. Запази огъня за утрешното събрание, какво ще кажеш? Тогава ще можем да огледаме въпроса на студената дневна светлина.
— Искам да започна веднага.
— И какво смяташ да предприемеш? Да заградиш всички болници в четвърти район?
— Започвам от най-близката до пъба — „Сейнт Дънстан“. Ще разговарям с персонала. По този начин ще стесня броя на заподозрените. Ако оттам не излезе нищо, ще повторя процедурата в Луишам, може би и в Катфорд.
Мадокс поклати глава.
— Нищо няма да излезе. Човек трябва да измъква с ченгел всяка дума от устата на въпросните хора от персонала.
— Нека опитам.
Мадокс свали шлифера си и вдигна лице към небето, затворил очи заради дъжда. Когато сведе поглед, лицето му изглеждаше умиротворено.
— Добре. Ти спечели. Можеш да вземеш Есекс, ако го искаш, и имаш четири дни от понеделник, за да стигнеш до нещо.
— Четири дни?
— Четири дни.
— Но…
— Но какво? Ще намериш време. И да не си пропуснал нито една от срещите на екипа, а ако ми се налага, ще те викам спешно без предварително предупреждение. Нещо друго?
— Да.
— Какво?
— Нали ще дойдете на нашето парти, сър?
— Попитай ме, когато не съм ти ядосан.