Но се нуждаеше от помощ.
Плъзна пръст надолу по високата млечнобяла чаша с пастис. Имаше нужда от прекратяване на осъзнаването си и за тази цел щеше да му бъде необходимо нещо по-добро от питието.
Две седмици по-късно откри предпазния клапан, от който се нуждаеше, докато вечеряше със стар приятел от Шерборн, току-що върнал се от тропическите гори на „Танджунг Путинг“7, където бе правил проучвания за докторската си дисертация. След вечерята приятелят му вдигна малка чанта и я постави на масата срещу Хартвълд.
— Кокаин, Тоби? Или нещо, позволяващо още по-успешно бягство? Ето ти опиум. Сладък, кадифен опиум, просто ммм. — Потри пръсти. — Малайзийците го берат наистина гальовно.
Хартвълд се поколеба за миг, после отпусна клепачи. Разтвори ръце върху масата, с дланите нагоре в жест на благодарност и облекчение. Точно това, което търсеше. Добрият, чаканият бряг на бягството.
20
— Мистър Хенри, тук е детектив инспектор Дайъмънд. Запознахме се онзи ден в „Дог енд бел“. — Чу се шум като от драскане и капачето, закриващо отвора на пощенската кутия, се повдигна, за миг се появи служебна карта, малкият загорял на слънцето нос беше разпознат. — Пускам няколко снимки през пощенската кутия. Мисля, че сте ги виждали преди. — На пода се посипа водопад от фотографии с размери двайсет на двайсет и пет сантиметра. Близнака, облегнал гръб на стената, се взираше безмълвно в лицата на пода на коридора си. — Разполагаме с потвърждаващи се изявления, че са ви виждали в компанията на поне три от тези момичета. Да имате да кажете нещо?
Близнака мълчеше. От другата страна на вратата Дайъмънд се изкашля.
— Може би ще размислите и ще дойдете в участъка да си побъбрим? — Изчака за момент. Близнака продължаваше да мълчи, загледан в пощенската кутия, заслушан в шума от сгъването на тънката хартия. Майка му все още спеше в спалнята в дъното на коридора; не искаше тя да се събужда, не искаше да бъде обезпокоена. — Пускам също така копие от разрешително за обиск. В съответствие със Закона за полицейските и криминалните доказателства съм длъжен да попитам дали ще се съгласите да претърся колата ви, регистрационен номер C966HCY, и ви давам възможност да ми предадете ключовете за нея. — Близнака се отпусна безсилно на пода. — Приемам това за „не“ — На пода се приземи копие на разрешителното. — Разрешителното, мистър Хенри. Ще се върнем с документацията за всичко задържано, което за целите на това разследване означава автомобила и неговото съдържание.
— Ник’ва кола няма да вземате.
— Ало? — В отвора на пощенската кутия се появи едно светлосиньо око и премигна. — Ало?
— Вземате колата ми, така ли?
— Точно така.
— ’Щот мислите, че момичетата са били в мойта кола?
— Знаете защо се интересуваме от тях, нали? — Дори оттук Близнака долавяше възкиселия дъх на своя събеседник. — Нали?
— Може би — прошепна Близнака. — Може би.
— Не е Близнака — каза Кафъри. — Не може да е той.
Мадокс вдигна яката на шлифера си, за да се предпази от затихващите пориви на бурята, и го изгледа със зачервените си очи. Стояха в подножието на висока жилищна сграда, част от проект за жилищен комплекс „Пийнс“, Детфорт, докато техническият персонал, в зелени комбинезони, закрепваше червения „Фолксваген“ на Близнака на лекотоварния камион на лабораторията. Невидими ветрове високо над тях дърпаха облаците извън Детфорт, по-далеч от Темза. Беше събота, определиха интервютата в „Сейнт Дънстан“ за понеделник и Кафъри беше в „принудителен престой“. Беше предпочел да прекара времето си с екипа.
— Чувал ли си за серотонин? За свободни хистамини? Първи и втори стадий от развитието на ларвата?
— Не съм учен.
— Раните са направени след смъртта — обясни Кафъри. — Искам да кажа, много след смъртта.
Мадокс пъхна ръце в джобовете си.
— Разбрахме го от аутопсията.
— Не. Помислихме, че са били нанесени в разгара на момента, веднага след смъртта им, като част от акта на убийство. — Погледна към техника, който прикрепяше бяла табелка „Задържана собственост“ към чистачката на предното стъкло на фолксвагена. — Стив, гледай. Жените са били изнасилени. Използвал е презерватив, защото е съвсем откачен или има фобия от СПИН, и го е направил след смъртта им.