— Е, те трябва да ги вземат отнякъде, нали? — Бети се потупа заговорнически по носа. — Това е всичко, което казвам. — Тя избърса една чаша с кърпа на „Джей Клоф“ и я постави пред него. — Той се преструва, че просто ги вози като таксиметров шофьор, но аз не съм сляпа. Знам, че това им дава възможност да вършат дребните си трансакции.
— Джони познава ли го?
— Разбира се. — Бети премигна насреща му и Кафъри бе възнаграден с пълния изглед на богатите сенки по клепачите й. — Близнака винаги я откарва. Нея и Пинки, ако не дойде с колелото си.
— Нея и кого?
— Наричаха я „Пинки“, когато работеше.
— Ребека — прошепна той, странно смутен заради нея самата.
— Точно тя. Сега е художничка. Седи в онзи ъгъл на бара с четките си и не обелва и дума по цял следобед.
Внезапно кучето стана и изръмжа. Кафъри се обърна навреме, за да види как вратата се затвори и сянката на някакъв мъж се оттегли зад матираното стъкло.
— Влизай, скъпи, отворено е — провикна се Бети, преметна кърпата през рамо и излезе иззад бара. Отвори вратата и остана там известно време, като гризеше ноктите си и се взираше по улицата, преди да се предаде и да я затвори. — Един от редовните ни клиенти. Трябва да ви е видял и да си е помислил, че сте от някой вестник. — Взе чашата му, избърса бара и я постави на чиста подложка. — Или пък знае, че сте полицай.
Кучето се настани отново край газовата печка и се почеса по ухото със сивкавата си задна лапа, примижало от удоволствие.
Когато Кафъри си тръгна, улиците бяха пусти. Тротоарите бяха изсъхнали, но от дърветата все още капеше вода, а в процепите между плочите пълзяха земни червеи. Внезапно забеляза очертанията на сянка, която се движеше с неговото темпо, и тихото поскърцване на велосипед. Обърна се.
— Добър ден, детектив.
Ребека спря и се подпря с дългия си крак на бордюра на тротоара, за да запази равновесие. Беше с кафяви шорти, широка сивкавобяла блуза и хваната на опашка дълга коса. Към задното колело с изтъркани каишки беше прикрепена кожена папка.
Джак пъхна ръце в джобовете си.
— Това случайна среща ли е?
— Не съвсем. — От люляка над тях се стичаха капки, които оставяха тъмни петънца по блузата й. — Продължавам да ходя в пъба, знаете ли, и се питам… видях ви, като си тръгнахте.
— Разбирам. — Очевидно тя имаше да му каже нещо. — Сетили сте се нещо ли?
— Ами, да. — Тя присви извинително уста. — Вероятно не е важно. Вероятно само ви губя времето.
Докато я гледаше, си помисли, че беше забравил колко е хубава.
— Все пак го кажете, по-добре е от нищо.
— Добре. — Говореше предпазливо, сякаш очакваше да й се присмее всеки момент. — Спомних си нещо за Петра.
— Какво?
— Понякога докато заспивам, нали се сещате, онзи момент преди да се унесеш напълно, когато всичките ти сънища от предишната нощ се връщат?
— Да.
Моментът му беше много добре познат. Именно там срещаше често Юан и Пендерецки.
— Сигурна съм, че не е важно, но снощи, вече в полусън си спомних следното: Петра ми беше казала, че е алергична към грима. Никога не се гримираше. Вижда се по картините ми. Беше винаги бледа. — Слънцето си проби дупка през облачната покривка и сянката на миглите й падна върху златистозелените ириси на очите й. — На снимката в дипломатическото ви куфарче… тя прилича на кукла. Виждала съм и преди мъртъвци, но изглеждаха по-реални от нея.
— Съжалявам, че видяхте това.
— Не съжалявайте.
— Ребека.
— Да? — Младата жена наклони глава на една страна и го погледна. Една дъждовна капка падна от люляковото дърво върху бузата й. — Какво има?
— Защо не ми казвате нищо за Близнака?
— Какво за него?
— Той е тръгнал с Шелин през онзи ден. Защо не го казахте?
Тя кръстоса ръце под малките си гърди и се вгледа в пръстите на краката си.
— Защо според вас не съм казала?
— Нямам представа.
— Не бъдете наивен. Той търгува с наркотици, продава на Джони, ето защо.
— О, боже! — Кафъри поклати обезсърчено глава. — Ребека, нали знаеш колко сериозно е това?
— Разбира се, че знам. Нима мислите, че съм мислила за нещо друго? — Младата жена прехапа устна. — Близнака няма нищо общо със случилото се.
— Добре, добре. — Джак потри челото си. — Мисля, че сте права. Проблемът е, че май съм единственият. Според всички играчи, които са от значение, засега Близнака е най-вероятният извършител. Той го е загазил, Ребека, ама съвсем истински го е загазил.