— Не е той. Не знам как можете дори да си помислите…
— Аз не го мисля! Казвам ти — аз не мисля, че е той!
— Боже мили! — Ребека изви кормилото на велосипеда встрани от него, внезапно притихнала. — Не е необходимо да ставаме гадни по този въпрос.
— Ребека… виж. — Кафъри направи пауза, почувствал се изведнъж глупаво. — Съжалявам. Просто… имам нужда от помощ в това отношение. Имам нужда от някой, който да бъде напълно откровен с мен, за да мога да си поема дъх, за разнообразие.
— О, за бога! — прошепна тя. — Всички имаме нужда да си поемем дъх. А на вас ви плащат, за да разкривате нещата.
— Ребека…
Но тя не се обърна. Продължи да върти педалите, блузата се плъзна надолу по едното й кафяво рамо. Кафъри остана сам и стоя така няколко минути насред тротоара, ядосан и объркан, загледан натам, където я бе погълнал градът.
21
Тъй като не успя да свали препоръчваните от лекарите четирийсет килограма, през 1985 г. Лусила Хартвълд получи втори инфаркт на миокарда. Той предизвика неконтролируема аритмия и завърши фатално след трийсет минути. След погребението Хенрик се върна в Гринич с Тоби и двамата тръгнаха из парка.
Хенрик спря под сянката на „Права фигура“ на Хенри Мур. Обърна се спонтанно към сина си и тихо, с богатия си хелдерландски акцент започна да разказва историята, която бе пазил за себе си близо шейсет години. Тя била холандска медицинска сестра, обясни той, и за последен път я видял на 20 септември 1944 г. в Гинкел Хийт. По-късно му казали, че загинала в хаоса на Арнемската битка заедно с войниците от Южностафордската бригада, за които се грижела. Беше вярвал на това, докато двайсет и пет години по-късно тя се бе появила, наскоро останала вдовица на богат белгийски хирург, работеща в едно сиропиталище на остров Сулавеси.
Тоби се взираше някъде встрани от говорещия Хенрик, надолу към долината, където розовите колонади на дома на кралицата сияеха като вътрешност на раковина. Бавно започваше да осъзнава, че през по-голямата част от брака на родителите му баща му беше чакал.
Месец след разговора Хенрик продаде имението в Съри, преведе още 2 000 000 лири на сина си и се премести да живее в Индонезия.
Сега, когато баща му беше в чужбина и разполагаше с допълнителните пари, Тоби се отдалечи още повече от централния житейски поток. Рядко се появяваше в офиса в Севъноукс. Вече слагаше костюм единствено за срещите на комитета в „Сейнт Дънстан“. През останалото време престана да се бръсне; и се обличаше така, сякаш беше в перманентна ваканция — с ленени костюми, скъпи ризи с навити ръкави, еспадрили или обувки от телешки бокс на бос крак. Опиумът и по-късно кокаинът вършеха своето. Те попиваха най-лошите му импулси, трамбоваха и заглушаваха, без да оставят доказателства, че са му навредили физически. Умишлено не държеше големи количества от тях на „Крумс хил“ и използваше самотния малък апартамент в Луишам като склад. Никой от неговите контакти не знаеше адреса и можеше да попълва запасите си безнаказано.
В продължение на повече от едно десетилетие успяваше да контролира, макар и несигурно, живота си.
В края на деветдесетте години обаче, партитата започнаха да придобиват нов нюанс, нова непринуденост. Сега, заедно с леденостудените чаши „Кристал“ и „Столичная“, поднасяха кокаин, сервиран в японски купички за мисо, изрисувани с върби. Момичета, които бе срещал на „Мейфеър“, стояха отпуснато край стените, пушеха цигари „Сейнт Мориц“ и подръпваха минижупите си. Сега вече се снабдяваше със стоката по-близо до дома си, използвайки дискретна мрежа от контакти, за да го заведат до източника. Някои от познатите му останаха, но скоро бяха безнадеждно удавени от новата порода гости: момичетата и техните „опашки“.
— Диво е, нали? — обърна се едно от тях към Хартвълд, който само секунди след като бе взел хероин, се отпускаше на дъбов стол с висока облегалка в библиотеката.
— Моля? — Той вдигна замъгления си поглед. — Моля за извинение, не ви чух.
— Казах, че е диво. Нали?
Беше високо, спокойно момиче на около двайсет и пет, с фини кости, с кестенява коса и дълги, гъвкави крака. Никога досега не го беше виждал. Изглеждаше странно не на място тук с пестеливия си грим, сивата вълнена рокля с копчета и ниските обувки.