„Наистина ли това е едно от момичетата? Наистина ли?“
— Да — успя да отвърне той. — Да, струва ми се, така ми се струва.
— Никога не съм виждала нещо подобно. Очевидно човекът, който го организира, осигурява наркотици на хората, които искат. Достатъчно е да отидеш в тоалетната и той е там, направо ти го подава като бонбони. Дори ти бие инжекцията, ако си новак в тази област.
Хартвълд я гледаше невярващо.
— Знаете ли кой съм аз?
— Не. Трябва ли?
— Името ми е Тоби Хартвълд. Това е моята къща.
— Ааа. — Младата жена се усмихна, без да се смути ни най-малко. — Значи ти си Тоби. Е, Тоби, приятно ми е да се запознаем най-сетне. Имаш прекрасна къща. Онзи Патрик Херън на стълбищната площадка оригинал ли е?
— Да.
— Превъзходен е.
— Благодаря. А сега… — Надигна се с усилие от стола и подаде треперещата си ръка. — Относно хероина. Доколкото разбрах, поканата да го опиташ няма да бъде отхвърлена?
— Не. — Тя поклати глава, все още усмихната. — Благодаря, но аз не съм ценител на наркотиците. Само ще повърна или ще направя нещо друго покъртително.
— Чудесно тогава. В такъв случай може би шнапс? В зимната градина. Там има, чакай да се сетя, а, творба на Фрида Кало. Мисля, че ще те заинтригува.
— Фрида Кало? Шегуваш ли се? Разбира се, че ме интересува.
В зимната градина, която се намираше в задната част на къщата, беше много студено. Ивици светлина с цвят на манго от партито падаха върху саксиите с дървета и образуваха сиви сенки върху каменния под. Миришеше на храна и студена пръст, гласовете на гостите звучаха приглушено. Хартвълд се чешеше по ръцете, мислите му криволичеха. Така, защо бяха дошли тук? Какво искаше да направи?
„Определената синина на вените й, Тоби, релефни и замръзнали. Косата й, мокра и прибрана от челото.“
Момичето се обърна и го погледна.
— Е?
— Моля?
— Картината? Къде е?
— Картината — повтори като ехо той.
— Да. Кало, нали?
— О, това ли било… — Хартвълд се почеса по корема и сведе поглед към нежните контури на лицето й. — Не, объркал съм се. Не е в зимната градина. В кабинета е.
— О, за бога.
Младата жена се обърна да си върви, но той я стисна за ръката.
— Виж, има нещо, което ми е необходимо да направиш. Обикновено… — В главата му жужеше цял рояк мисли. — Обикновено давам две стотачки, но за теб ще ги направя три.
Тя го изгледа невярващо.
— Аз не съм в играта. Дойдох със съквартирантката си. Това е всичко.
— Хайде! — подкани я той, внезапно притеснен от отказа й. — Четиристотин. И изобщо не съм труден. Единственото, което трябва да правиш, е да стоиш неподвижно, това е всичко. Аз не…
— Казах, че не работя.
— Няма да ти отнема много време. — Стисна ръката й по-силно. — Ако стоиш съвсем неподвижно, ще свърша за няколко минути. Хайде…
— Казах „не“. — Младата жена тръсна ръка, за да разхлаби хватката му. — Да вървим или ще започна да викам.
— Моля те…
— Не!
Шокиран от новопоявилата се императивна интонация в гласа й, Хартвълд изпусна ръката на момичето и отстъпи крачка назад. Но то беше възмутено и не смяташе да остави нещата дотук. Пристъпи към него, видимо ядосано.
— Не ми пука… — Посегна рязко към него, чистите му розови нокти го одраха по брадичката. Появиха се капки кръв. — … кой си, дяволите да те вземат.
— Проклятие! — Той се хвана за врата, зашеметен от внезапното й ожесточение. — По дяволите, защо… защо направи това?
— За да се научиш да приемаш, като ти кажат „не“. — Младата жена се завъртя на пети. — Разбра ли?
— Ти! — извика той след нея, стиснал врата си. — Ти. Слушай, малка кучко. Не си желана в тази къща. Ясно? — Но меките й черни обувки вече се отдалечаваха по каменния под. Самодоволно. — Ти идваш тук и приемаш моето гостоприемство, моето вино, моите наркотици… крава такава. Вече си нежелана тук!
Но непознатата си беше отишла и той разбра, след като свали ръце и огледа тъмните петънца по дланите си, че започва да губи контрол, че проблемите всеки момент ще изплуват на повърхността.
Не се върна на партито. Чистачката го откри на другия ден, свит на един диван, където бе пропълзял в малките часове, обвил с ръце глава, с обляно със сълзи лице, със засъхнала кръв по яката. Тя не каза нищо, но започна да отваря прозорците и да почиства шумно пепелниците.