Джак разви куклата Барби и я хвана между белия си и черния си палец.
„Също като шотландските териери на уискито «Блек енд уайт»“ — казваше майка му.
Спомни си отново за Ребека, подпряна на седалката на велосипеда. Загорелите й на слънцето пръсти опипваха ръбовете на закачената за рамката му платнена чанта; хубавите й тъмни очи бяха осветени от слънцето, докато му разказваше за Петра.
„Тя приличаше на кукла с всичкия този грим.“
Ето! Усети нещо като изтръпване на дланите. Това беше връзката. Грим. Дупчици. Грим. Прободни дупчици. Не изпускай нишката. Хайде, Джак, мисли!
„Защо не го е направил на Кейли? Защо с нея е било по-различно?“
Единствено тя нямаше въпросните следи. Някой, горе-долу по времето на смъртта й, бе отрязал дългите й коси така, че да стигат до раменете. Косата й беше руса, същият почти бял рус цвят като на мострите от космите от перуката. Перука. Грим, дупчици. Загорелите на слънце пръсти на Ребека. Бели нокти, които си играеха с шевовете на платнената торба. „Като кукла с всичкия този грим.“ Отрязаната от Кейли коса беше почти толкова дълга, колкото беше и дължината на перуката.
Постави куклата да легне по лице, прокара ноктите си надолу по перфорациите в скалпа, от които излизаха найлоновите й коси, и отговорът изплува в съзнанието му.
Шевове.
— Мерилин. — Отвори вратата към стаята й. — Мерилин.
Тя вдигна стреснато очи.
— Какво има?
— Къде е Есекс?
— При веществените доказателства.
— Добре. — Кафъри усещаше как сухожилията на дланите му се свиват. — Трябва да огледам снимките, направени след смъртта. Мисля, че знам от какво са тези следи.
На полиците в миниатюрното помещение с веществените доказателства имаше място за материалите само от настоящата операция. Материалите от предишните случаи се пазеха в шкафчета в закусвалнята.
— Есекс. Трябва ми…
Беше прекъснал разговор с влизането си. Есекс седеше зад малкото бюрце, с уморено и безизразно лице. Зад него Дайъмънд се беше навел непринудено над един от рафтовете с навити ръкави и почти незабележима усмивка. Логан, отговарящият за доказателствения материал, седеше пред някаква жълта кутия с компютърна разпечатка в едната ръка и списък в другата. Щом видя, че влезлият е Кафъри, той се изправи така припряно, че хартиените торбички с доказателствен материал в скута му се плъзнаха на пода.
— А! — Грабна непохватно торбичките. — Добро утро, шефе.
— Посмъртните снимки, Логан.
— Разбира се, разбира се, няма проблеми, сър.
Движейки се все така припряно, той струпа торбичките обратно на бюрото и се зае с някаква синя кутия в ъгъла. Есекс срещна погледа на Джак за момент, после го премести встрани. Това беше достатъчно. Кафъри затвори вратата след себе си и се облегна на нея, скръстил ръце пред гърди.
— Е? — попита той. — Какво има?
— Екипът в Ламбет е направил огледа на колата на Близнака — отвърна спокойно детектив инспектор Дайъмънд.
— Разбирам. И какво имаше там за нас?
— Открити са четири косъма. — Размитият син цвят на очите му беше индигов към центъра. — Не са на нито една от жертвите.
— Да?
— Но това няма значение. — В ъгъла Логан се изкашля смутено, а Есекс не вдигаше поглед от ръцете си. Дайъмънд прокара длан по твърдия шлем, на който бе заприличала третираната му с гел коса. Изсумтя, изправи се и взе доклада от бюрото с фигуративен жест на китката. — Многобройни частични отпечатъци, а някой бе обработил интериора на колата с „Кодиан-С“.
— Промишлен клас почистваща течност — поясни Логан.
— Което ми се струва доста подозрително. — Дайъмънд премигна бавно като застанал на припек гущер. — После момчетата в Ламбет открили три отпечатъка, достатъчно пълни, за да могат да бъдат сравнени.
— Разбирам.
— Единият е на Кро, а другият — на Уилкокс.
— Той ги е возел като такси.
— Той казва, че дори не ги познава.
— Добре. — Кафъри отлепи гръб от вратата. — Старшият знае ли?
— О, да. Хванахме го на път към кабинета на главния детектив. — Дайъмънд се усмихна, като разви ръкавите си и ги закопча. — Изяснява въпроса с Гринич. Ще дадем на онзи миризлив задник възможност да дойде и да отговори доброволно на няколко въпроса. А ако не ще, ще го арестуваме. Не искам да реши да се върне у дома и да изчезне някъде из Сините планини.