— Близнака излъга.
— Да. Лоша новина. — Огледа офиса. — Къде искаш да сложа снимките?
— Можеше да обърне всичко с една дума. Да. Да, познавах Шелин. Да, беше в колата ми. Да, снабдявах я с дрога, правил съм секс с нея или каквото друго е правил. Така или иначе знаем, че е бил такси на момичетата, трябваше просто да го каже. — Кафъри се облегна назад на стола си и разпери ръце. — Единственото, на което можем да разчитаме, е кръвната група на образеца; но като знам какъв ни е късметът, ще съвпадне. — Телефонът на бюрото му звънна. Той го изгледа безучастно. — Имаме ли заповед за обиск на апартамента му?
— Дайъмънд тръгна току-що да го вземе. После ще го отведат за разпит.
— Божичко! — Кафъри забарабани нетърпеливо по бюрото. — Опциите ни свършват дотук. Дано да излезе нещо от тези интервюта в „Сейнт Дънстан“. — Посегна към телефона, който в този момент престана да звъни. — По дяволите!
Облегна се отново назад на стола си и потърка лице.
— Искаш ли снимките, или не?
Джак кимна и протегна ръка.
— Мисля, че знам какви са раните по главата. — Извади снимките от плика и ги пръсна по бюрото. — Ето. Виждаш ли? Тези разрези са съвсем точни. Кришнамурти все още не е сигурен с какво са направени.
— Но ти си?
— Да.
— Е, и?
— Дупките са от шевове.
— Шевове ли? — Есекс взе снимката на Шелин, вдигна я край прозореца и примижа насреща й. — Добре. С теб съм. И какво е шил?
— Помниш ли какво каза лелята на Кейли?
— Какво?
— Каза, че Кейли си сменила прическата.
— Да.
— Кейли нямаше тези прободни ранички. Косата й беше почти същия цвят като перуката. Косата на Шелин беше по-тъмноруса. Златиста, не пепелява.
— И?
— Не е зашил нищо на главата на Кейли, защото не е било необходимо. Отрязал я е така, както е искал да изглежда. Перуката, която мислехме, че е носил извършителят? Твоята перука от „Облечен да убива“?
— Да?
— Не я е носил той. Била е за момичетата. Зашивал я е за тях, за да не пада, докато си е играел с телата им. А когато е издърпвал перуката, кожата се е разкъсвала между шевовете. Очевидно се е опитвал да им придаде идентичен вид. — Кафъри напъха снимките обратно в плика. — Ето това е целта и на грима и на рязането на гърдите. Той клонира някакъв образ. Вероятно ги държи в леглото си дни наред. — Изправи се и си облече якето. — И сега, ако открием на кого е искал да приличат жертвите, ще сме свършили половината работа. — Извади ключовете си. — Е, тръгваме ли?
— Къде?
— Към „Сейнт Дънстан“, струва ми се.
Стаята на Мерилин беше пълна с народ. Полицаи, облечени с ризи с къси ръкави поради ранното настъпване на лятото, разнасяха напред-назад разни списъци. Щорите бяха спуснати, осветлението — запалено. Криотос беше събула обувките си под бюрото и бавно ядеше парче фонданов кекс, докато подготвяше необходимата справка за интервютата на Джак в болница „Сейнт Дънстан“. Налагаше й се да направи повече от сто и осемдесет именника, за да покрие всички необходими справки.
— Джак, Джак, Джак — промърмори тя. — Какво се мъти в главата ти?
Въздействието, което Кафъри оказваше върху жените, не беше убягнало от Криотос, земната майка, от наблюдателния й майчински поглед. Наблюдаваше работещите зад мониторите момичета, когато той минаваше през стаята, как докосваха косите си, кръстосваха или разкръстосваха крака, посягаха разсеяно надолу, за да потрият прасци и да прокарат пръсти под каишките на обувките си по глезените. А той преминаваше със спокойно нехаен вид, понякога с леко порязана при бръсненето буза… Мерилин не се съмняваше какво биха искали да направят момичетата с тези резки в резултат на бръсненето. Но Кафъри изглеждаше някак си дистанциран от всичко това, сякаш в неговия свят имаше много по-важни неща, за които да мисли. Криотос беше любопитна да се запознае с Вероника, пословично смелата Вероника, която не се бе отказала да организира парти тази седмица, въпреки че бе тръгнала на химиотерапия.
След като никой не отговори на позвъняването на телефона в офиса на старшия детектив, сигналът на детектив инспектор Басет бе прехвърлен автоматично в стаята на Криотос, на съседния до нейното бюро телефон. Детектив инспектор Дайъмънд, който тъкмо обличаше якето си на път към вратата, за да вземе заповедта за обиск за Близнака, спря да отговори.