— Слушам ви. — След кратка пауза додаде: — Детектив инспектор Кафъри не е тук. Кой го търси?
Криотос вдигна поглед.
„В стаята си е“ — изрече беззвучно, само с устни тя.
— В момента е по други задачи. Мога ли да помогна с нещо? — Дайъмънд слуша известно време и рече: — Ако разполагате с улики, какво ще кажете да вземете свидетелските показания, да ни ги изпратите и ако ни харесат, да ги използваме? — Последва нова пауза. — Добре, приятел, както кажеш. — Извади химикалка, свали й капачето и се разположи така, че да може да пише. — Какво имате да ми кажете в такъв случай?
Нахвърли някакви бележки, хвърли гладен поглед към фондановия кекс на Мерилин, изслуша това, което му казаха от другата страна, затвори капачето на химикалката, намести телефона под брадичката си, погледна отново към кекса и мързеливо се почеса по глезена, непосредствено над чорапа. „Пак тематични чорапи“ — отбеляза си Криотос. Този път — „Уолас енд Громит“. Горе-долу това, което беше очаквала. Мерилин се обърна отново към монитора.
— Вижте, мистър Басет… Басет! Ако е възможно все пак и аз да вметна една-две думи. Благодаря. Така, кажете ми, за бял мъж ли става дума? Да? Добре. А тази жена има навика да ви навестява, нали? — Заслуша се и се усмихна. — Ясно. Не, не, не. Отнасяме се към всяка информация сериозно. Благодаря ви за насоката. Ще се постарая да стигне до екипа. Окей?
Върна слушалката върху телефонния апарат, откъсна страницата от тетрадката, стана, протегна се и се почеса по корема.
— Боже! — Прозя се. — Какви ли не мръсотии започват да летят към нас, веднъж щом се разчуе за ставащото. — Облиза устни. — Къде ти е папка тринайсет, кукло?
Мерилин вдигна поглед.
— Моля?
— Къде е боклукът?
Тя побутна с босия си крак торбата с надпис „Поверителна документация“.
— Устройството за рязане на хартия е в лошо състояние. Ще трябва да използваш това.
— Добро момиче. Знаеш ли какво? — Той смачка хартията на топка, отстъпи няколко крачки назад и я хвърли в торбата. — Проклети жени.
— Проклети детективи — процеди през зъби Криотос.
Отстрани деликатно от пръстите си една троха от кекса, избърса ръце с хартиена салфетка и се върна към работата си.
25
Докато Дайъмънд, напращелият от самоувереност самоназначил се предводител на мисията по арестуването на Близнака, караше победоносно към Детфорт, целта на Кафъри и Есекс беше „Сейнт Дънстан“ в Гринич. Беше хубав слънчев ден и по улиците, където кестеновите дървета бяха провесили клоните си над стената на парка, жени с рокли на цветчета бутаха бебешки колички, като от време на време спираха, за да изчакат търпеливо някой пълен малчуган да ги настигне. От двете страни на шосето бяха наредени автомобили и те намериха място за паркиране почти половин миля по-нататък.
— Питам се какво ли прави в един такъв ден — рече Есекс, като погледна към небето, докато паркираха. — Птичаря имам предвид. Питам се дали вече мисли за следващата.
— Мисли за русокоса жена.
— Първообразът за клонирането. Някой, който познава?
— Или мисли, че познава.
Кафъри отвори съвсем малко прозорците, заключи колата и си облече якето.
— Значи търсим мъж, който шофира, оправя се в човешката анатомия и си пада по блондинка с малки цици.
— Поетично.
— Благодаря. — Разделиха се, за да направят път на една жена, която беше излязла да бяга, облечена в черно-бял анцуг на „Найк“. Есекс се обърна и я проследи с поглед. Цинковорусата й опашка се люлееше на слънцето. — Може би вече се е докопал до следващата. — Погледна Кафъри. — Може би го прави сега с нея.
Джак си представи тази възможност, докато вървяха мълчаливо към болницата. Известно време никой не проговори. Тишината беше нарушена от Есекс, който внезапно спря, залюля се на пети и подсвирна продължително.
— Гледай ти. Какво виждат очите ми.
Покрай болничните порти, на място за паркиране на персонала, на слънцето проблясваше зелена „Кобра“ с подвижен гюрук, млечнобяла тапицерия и орехово кормило. Есекс се приближи до нея с благоговение, със същото изцъклено изражение, което бе имал в присъствието на Джони и Ребека.
— О, скъпа, мамма миа, извини ме, докато еякулирам.
Кафъри погледна към небето и въздъхна.
— За бога… щом непременно трябва да го направиш, поне го направи дискретно. И бързо, детектив сержант Есекс. Този почтен град разчита на теб.