26
Към седем вечерта задуха вятър и струпа ниски кафяви облаци по небето. Шофьорите свалиха сенниците на предните си стъкла, за да се предпазят от резките проблясъци на появяващото се от време на време иззад облаците слънце.
Кафъри не искаше да се прибира. Вероника щеше да е там, престорено уморена и бледа, и той се страхуваше от онова, което щеше да й каже… или направи. Нито пък му се ходеше в офиса, защото знаеше, че разговорите щяха да замрат при появата му; всички знаеха, че поддържа някакъв неудачник в разрез със здравия разум, че подкрепя Близнака, който в този момент пътуваше към полицейския участък на Гринич. Истинското му желание беше да види Ребека. Дори си намери извинение, което го успокои.
Остави Есекс в полицейския участък, насред внезапно рукналия дъжд, направи обратен завой и се върна по стъпките си по натовареното в пиковия час движение по „Трафалгар роуд“. На „Бъгсби уей“ дъждът спря така ненадейно, както бе и започнал, и вечерното слънце се появи отново, за да направи последен опит да изсуши света, проблясвайки по тинестата Темза, а край пътя легнаха дългите сенки на лющещите се билбордове. Единственото, което се движеше, бяха разнесените от вятъра найлонови торби, въртящи се край пустите пътища, и Джак бе поразен за пореден път от странната, достойна за края на света самота на този пейзаж.
Ограденият терен на строежа се бе променил драстично. Мястото все още не беше освободено, но екипът най-сетне беше привършил търсенето на отпечатъци, специалното оборудване беше прибрано, конвейерната лента и ситата стояха изоставени, бариерите, предназначени да спират представителите на пресата, се издигаха необезпокоявани, и от една от тях се вееше лениво полицейска лента.
Детектив Бетс седеше ненатрапчиво в служебната кола, паркирана в края на разклонението, и спокойно топлеше лицето си на вечерното слънце. Кафъри му кимна и се наведе, за да мине под ограждащата лента. От последното му идване по земята се бе появила тънка покривка от нова растителност, мокра от дъжда. Тръгна обратно към „Бъгсби уей“, вървейки по стъпките, които бяха направили заедно с Фиона Куин през първата нощ. Ходеше се трудно, странни дълги треви с цвят на кал се лепяха по глезените му, а когато стигна до другия край на оградения участък, сенките бяха по-дълги, а чорапите му — подгизнали, целите в полепнали по тях треви.
Застана неподвижно и вдигна лице нагоре, полузатворил очи, вдъхвайки неприятния, горчив аромат на мак, примесен с миризмите на реката. При претърсването бяха открили само една по-голяма дупка от тази страна на оградата. Дупките по обслужващия път нямаха брой. Беше възприета теорията, че Птичаря е паркирал на страничния път и е носел телата почти четвърт миля по трудния терен, после се е връщал при колата за градинарската лопата, с която според тях беше изкопал гробовете. Джак смяташе, че той е имал причина да идва тук преди убийствата или да минава пътьом край строежа. За работещия в „Сейнт Дънстан“ това можеше да бъде част от пътуването към много места: Кент или Есекс, дори части от „Блекхийт“.
В краката си видя нишка от флуоресцентната лента на координаторката на местопрестъплението Куин, откъсната при издирването на отпечатъци от пръсти. Кафъри я вдигна и я огледа замислено, като я въртеше в ръцете си. Всички намерени тук бутилки и кутии бяха поръсени с прах за открояване на отпечатъци от пръсти и се съхраняваха в торбички в стаята за доказателствения материал в Шрайвмур: „Хайнекен“, „Тенентс“, „Ред страйп“, „Рей & Невю“.
„Рей & Невю“. Близнака… наркотици. Нещо в тази връзка му се стори особено значимо. Наркотиците и следите от завързване по китките и глезените на Спасек.
Само Спасек се беше борила. Връзка, погребана някъде тук. Две чайки се спуснаха към двора, огледаха го. Мислите на Кафъри се движеха бавно, като облаци.
Четири от момичетата бяха използвали наркотици. Изключение правеше само Спасек. Тук имаше връзка. Пусна лентата и я обърна с крака си.
Нещо… лента?… за да бъде вързана Спасек. Наркотици.
И тогава внезапно разбра. Отметна глава назад и си пое дълбоко въздух, толкова изненадан от откритието, че сърцето му затуптя ускорено.
Извършителят е трябвало да завърже Спасек, защото само тя не е стояла мирно. Тя не е използвала наркотици, нямало е как да я уговори да се съгласи да й забие иглата във врата. Мишената не упояваше момичетата, за да ги държи мирни, нито ги заплашваше. Истината беше далеч по-проста, далеч по-трагична.