Лекарят го изгледа сериозно.
— Можете да откажете, но технически законът позволява отказът да се сметне за доказателствен материал.
— К’во?
— И ако не ми дадете да взема кръвта, можем да ви принудим да дадете слюнка, със или без ваше съгласие. — Започна да тегли леко буталото и спринцовката се заизпълва с кръв. — Стойте неподвижно, ако обичате, мистър Хенри.
Но Близнака дръпна рязко ръка.
— Не, мой човек. Ще ми кажеш к’во правиш с мен и как пикнята ми в онази чашка ще докаже, че съм направил с тях онез’ неща, за които говорите, че съм направил.
Лекарят погледна висящата от вената игла.
— Вие се съгласихте и ще направите живота си много по-лесен, ако стоите мирен.
— Е, чуй ме сега. — Близнака стовари длани върху бюрото, вътрешните части на лактите му изпъкнаха навън. Лекарят дръпна стола си няколко сантиметра назад. Иглата трептеше, но явно се държеше здраво в голямата медиална вена. — Не съм съгласен. Казах на онзи, чуваш ли, казах му, че не познавам онези момичета. Не съм направил нищо!
Лекарят присви устни.
— Много добре, мистър Хенри.
С очи, вперени в иглата, той стана и излезе от стаята, за да се появи само след секунди, придружен от детектив инспектор Дайъмънд, който застана ухилен до уши на прага.
— Мистър Хенри!
— Ти. — Близнака издаде презрителен засмукващ звук. — Защо само шикалкавиш и ми говориш, чи съм тъ излъгал?
— Ти ни лъжеш всичките! Тези момичета са били в колата ти. Имаме лабораторни доказателства за това.
— Пффу! Да го духаш!
Дайъмънд присви леко очи. Обърна се към полицая в коридора.
— Доведи отговорника за арестуваните.
— Последния път, като го видях, това момиче си беше живо и здраво. По-добре огледайте някой от дебелите клиенти в скъпите къщи по „Крумс хил“. А сега извадете туй нещо от ръката ми.
Мел Дайъмънд кръстоса ръце.
— Джери Хенри…
— Не съм направил нищо…
— Джери Хенри, арестувам те като заподозрян в изнасилването и убийството на Шелин Кро от Степни Грийн, Лондон, през нощта на деветнайсети май.
— Не съм изнасилвал това момиче!
— Не си длъжен да казваш каквото и да било. Може да се отрази обаче зле на защитата ти, ако не споменеш, когато те разпитват, нещо, на което ще разчиташ по-късно в съда. В съответствие с параграф 54 ще те помоля да си съблечеш дрехите. — Погледна към лекаря, който се бе оттеглил зад бюрото. — Дай му да облече някое от онези раирани неща.
— Не съм изнасилвал никого! Нито пък съм убивал каквото и да било момиче!
Иглата падна от ръката му, към пода бликна струйка кръв във вид на дъга. Дайъмънд отстъпи назад към коридора, за да не се изцапа. Зад него се появиха двама полицаи.
— Ще има ли нужда от белезници, сър?
— Вижте кръвта. Агресивен е.
— Точно тъй. Аз съм агресивно негро и смятам да ги заразя всичките със СПИН. — Близнака отметна ръка към тях, оголи зъби. — Свине!
Зад бюрото лекарят отвори спокойно кутия с гумени ръкавици. Близнака се обърна към него.
— К’во прайш?
Лекарят не трепна.
— Предпазвам колегите си, мистър Хенри.
Хвърли ръкавици на Дайъмънд и на другите двама.
— Искаш да ме ядосаш ли или к’во? — Близнака стисна устни и се приближи към него, вдигнал ръката си, от която по пода капеше кръв. — Искаш да пипнат СПИН ли, а?
— Успокой се.
— Да. — Дайъмънд, вече по-уверен, сложи ръкавиците. — Мисля, че иска белезници.
— Не съм направил нищо! — Близнака се извъртя рязко с лице към него. — Доставях им по малко наркотик, т’ва е всичко! Не съм убивал никого!
— Добре, синко. — По-възрастният полицай майсторски изви ръцете му зад гърба и щракна белезниците. — Да приключваме с това.
— Аз не съм убиец! Не съм гаден убиец! — Присви се и заплю Дайъмънд, стъпалата му танцуваха лудо, главата му бе отметната назад. — Ако искаш да намериш убиеца им, търси някой от клиентите им на „Крумс хил“!
Дайъмънд въздъхна и вдигна ръка.
— Имаш право на правен съвет. Ще се свържем с дежурния адвокат, ако решиш. Ако се откажеш от правото си, искам да знам защо. Съгласно кодекса за арестуването, нарушенията ти ще се измерват отсега нататък, а не от момента на влизането ти тук. А сега някой ще доведе ли проклетия офицер, отговарящ за арестантите?