— Не съм го интервюирал.
— Много е потаен, ако искаш да те покани отново, трябва да си траеш. Той е заможен, интелигентен, може да се каже, че изглежда добре, но по особен начин. О, и има творба на Патрик Херън, за която си заслужава да умреш. — Ребека поклати почти невярващо глава. — Виси си на стената, а около нея са се струпали всякакви улични проститутки, смъркат кокаин, кискат се… и никоя от тях не знае какво вижда. — Спря да говори за момент, загледа се в дланите си. Когато вдигна отново очи, лицето й се бе променило. — Онази нощ той ми хвърли око. Помисли, че съм от проститутките, помоли ме да остана, аз отказах и… е, разменихме любезности. Нищо драматично. Одрах го гадно по врата.
— Той спря ли?
— В крайна сметка. Но ако ме питаш дали е способен на жестокост, изнасилване, може би — убийство…
— Би казала?
— Не знам защо, но бих казала „да“. Абсолютно. В него има нещо безумно.
— Къде живее?
Ребека се завъртя на стола си и кимна към прозореца.
— Ей там нагоре. В една от големите къщи от страната на „Крумс хил“.
31
— Още една чиния отиде. — Вероника затвори вратата на кухнята и изсипа счупените парчета в отварящата се с педал кофа. — Мисля да скрия чашите на мама, преди да са строшили и някоя от тях.
Кафъри извади тапата на бутилка „Сансер“, помириса я и я завъртя в ръцете си, за да се увери, че коркът не се е натрошил. Беше се усамотил тук за миг спокойствие и не се изненада, когато Вероника избра същия момент, за да влезе в кухнята. Извади голяма купа от хладилника и, тъй като разбра, че Джак няма да й отговори, затвори с трясък вратата.
— Знаеш ли кой е смешен?
— Не. Кой?
— Не искам да бъда неучтива, Джак, но говоря за Мерилин. Каква крава. Приказвах си чудесно с нейния съпруг, който е наистина прекрасен, и тогава, без никаква причина, тя се приближи и се държа наистина гадно с мен.
Кафъри не отговори. Знаеше точно къде се цели Вероника с това. Цяла вечер се бе държала като мъченица — движеше се галантно из къщата, носеше чинии, препълнени с кростини, печени чушки и тапенада с тъжна, смела усмивка на лицето. Но истинското й желание беше малко внимание, малко неприятности, за да направи вечерта пълноценна.
— Не ме слушаш, нали? — Започна да сипва хумус, като чукаше силно с лъжицата по ръба на купата. — Мислех, че поне сме все още приятели, но както изглежда, вече не можем дори да поговорим.
— Няма да се поддам на това, Вероника. — Той хвърли тапата в кошчето и извади бутилка „Медок“ от шкафа. Нямаше повече енергия за нея тази вечер. Самото парти бе саможертва от негова страна — времето беше толкова ценно. — Няма да се карам с теб, така че не си прави всичкия този труд.
— Боже! — Тя поклати примирено глава. — Толкова си объркан, Джак. Толкова си объркан. Мисля, че трябва да се консултираш със специалист по този въпрос, наистина мисля така.
— Ти си пияна.
— Разбира се, че не съм. Ама честна дума, що за приказки! — Вероника стовари купата на един поднос и внезапно придоби спокойно изражение, сякаш не се беше случило нищо. — Такаа. — Взе една кърпа за бърсане на съдове. — Как сме с „Пайпър-Хайдсийк“? Извади ли онези бутилки от фризера? Ще се пръснат, ако ги оставиш и секунда по-дълго, отколкото трябва. — Приведе се непринудено към прозореца, повдигна завесите с един пръст, погледна, сякаш искаше да види нещо друго, освен собственото си отражение, и зацъка. — Тези деца. — Пусна завесата. — Прекалено късно е децата да стоят будни. Нищо хубаво няма да им се случи там, помни ми думите.
Нощта беше топла и френските прозорци бяха отворени, но може би гостите усещаха тежестта на дъжда в небето, тъй като само децата използваха градината. Възрастните стояха на закрито, оформили малки групички, балансирайки в ръцете си чинии и чаши, като от време на време поглеждаха към прозорците, за да видят отражението си в тях. Никой не обелваше и дума за случая, дори когато децата бяха достатъчно далеч, сякаш дори шепотът на тази тема можеше да се превърне в отрова. Кафъри, със „Сансер“ в едната ръка и с „Медок“ — в другата, който обикаляше из стаята и пълнеше чашите, спря само колкото да позволи на Криотос да му пъхне в устата триъгълниче от индийски сладкиш.