— Джак… — Тя огледа припряно обстановката през рамо и додаде шепнешком: — Джак, твоят човек Кук? Все още ли го проучваш? Просто не се върна повече при мен и…
— О, по дяволите! — Той се опита да избърше уста с опакото на ръката си, без да разлее вино. — По дяволите, съжалявам, Мерилин, съжалявам… заех се с нещо друго. Напълно забравих.
— Излита утре в четиринайсет часа от „Хийтроу“ със самолет на „Еър Индия“. Мога да вляза в раздел „Самоличност“, ако искаш.
— Не. Остави го да отпътува. Не знам, но явно просто се бях хванал за него като за сламка.
Криотос остави чинията и подаде чашата си, за да я напълни.
— Добре, но ако решиш нещо друго…
Не довърши мисълта си. Малката й дъщеря Джена бе нахлула в стаята от градината и, като се притисна в краката й, запищя, тръскайки глава:
— Мамо! Мамо!
— Какво има? — Мерилин се приведе. — Кажи на мама.
— Някой в гадина.
— Има някой в градината ли?
— Чу’вище.
— Джена. — Мерилин взе малката, свита в юмруче ръчичка на дъщеря си и я разтърси леко. — Говори както трябва, моля те.
— Чу’вище в… в — Спря, за да си поеме дъх и погледна през рамо назад към градината. — В градината.
Криотос погледна към останалите и завъртя очи към тавана.
— Ние си стоим удобно тук, а сега в градината се е появило чудовище, но поне е само едно.
— Вярно е, мамо. — Дийн, по-големият брат на Джена, се появи на прага на френския прозорец; яйцето му беше бледо като луната. — Чухме го.
Мерилин се изчерви.
— Дийн, хайде без тези номера. Предупредих те.
— Честно.
— Дийн! — Тя вдигна показалец. — Достатъчно.
— Слушай какво ще ти кажа, миличка Джена. — Мадокс нави ръкавите си със съчетанието от мекота, и сериозност на човек, който си спомня живо какво е да имаш малки деца. — Какво ще кажеш да излезем с моите хора и да арестуваме чудовището? Но трябва да ни обясниш точно какъв вид чудовище е това, разбира се. За да знаем как да му сложим белезниците.
— Не знам какъв вид е — обади се тържествено Дийн. — Не сме го видели, чухме го. Като ходи по листата.
— О, добре тогава. — Есекс се надигна от стола си. — Вероятно е просто някое от невидимите чудовища на купчините с гниещи листа и клони.
— Може би — съгласи се сериозно Дийн.
— Всеки ден в полицията си имаме работа с купища от тях. Дори майка ви може да се справи с някое с вързани зад гърба си ръце.
— Нееееее! — изпищя Джена и се вкопчи в полата на Криотос, барабанейки с малките си стъпалца по пода. — Мамаааа остава!
Мерилин я погали по главата.
— Мама ще остане. Виж. Полицията отива да се погрижи чудовището да си отиде.
— „Ловци на чудовища“! — Есекс изскочи на двора, приведе се като воин, присвил очи, обтегнал длани като ножове, и издаде тънък протяжен звук. — Чудовището се среща със Сузи Вонг, цветето на Изтока и велик последовател на Пътя на Лотоса, господарка на тайната техника за изкълчване.
По лицето на Дийн премина сянка на усмивка.
— Удрям без угризения на съвестта. Ки-ай!
Кафъри, благодарен за това отвличане на вниманието, постави бутилките на перваза и се запъти към центъра на градината, докато Есекс размахваше ръце към храстите и образуваше бурно редуващи се сенки върху поляната. Мадокс го последва, като пердашеше показно храстите, наведе се да провери дали няма нещо особено под група лупини, внимателно прибра встрани увисналите клони на една плачеща върба.
— Нищо. Тук няма никой! — провикна се той. — Няма чудовища.
— Никой няма там! — Кафъри побърза да отнесе вестта на Джена, която рискува да отдели обляното си в сълзи лице от полата на майка си, за да напъха кокалчетата на ръцете си в устата и да се взре неуверено навън към градината.
Есекс изпълни няколко удара с крака, изненадващо пъргаво за размерите си.
— Сузи Вонг казва: „Швърши ти шивота, чудовище“.
Джена се усмихна свенливо и отново скри чело в коленете на Криотос, този път вече не от страх, а от престорена момичешка свенливост, докато бузките й потръпваха, разтегнати в усмивка.
— Сузи е име на момиче — изсумтя тя. — Не на момче. Той е глупав.
— Нали? — съгласи се Мерилин.
— Мунен мушин! Ки-ай, ки-ай! — носеше се откъм двора.