— Да, ки-ай, ки-ай! — повтори търпеливо Кафъри и изкачи стъпалата обратно към къщата, като се усмихваше на събраните край осветения прозорец лица. — Не се ли чувствате много по-сигурни, като знаете, че има мъже като Есекс, пазещи обществото?
Криотос беше изкривила настрани глава, за да вижда градината.
— Е, как успя да направи това старият глупак?
— Какво?
— Изчезна.
Джак се обърна. В градината се бе възцарила тишина.
Мерилин се изсмя нервно.
— Трябва да е бил изяден.
— Хмм. Голяма цапаница ще има.
— Не знам, Джак. — Мадокс се приближи и застана до него, почервенял и усмихнат, подавайки чашата си, за да бъде напълнена. — Аз мисля, че дори едно чудовище би предпочело да мине без Есекс.
— Няма защо да се тревожим — заяви Кафъри. — Сутринта ще почистя каквото е останало.
— Не, не ти трябва — поклати глава Мадокс. — Остави го. Суровото свинско е хубаво за розите.
— Това е отвратително — обади се Криотос.
Всички се взираха в смълчаната градина — чуваше се само шумоленето на предшестващия бурята ветрец в клоните на плачещата върба. Есекс като че ли наистина се беше изпарил във въздуха. Джак огледа тъмните ъгли, опитвайки се да разбере какъв беше номерът, напрягайки поглед, за да види как бе успял да се скрие така бързо.
— Къде е той?
— Чу’вището го е отнесло.
Джена заплака тихичко.
— Не ставай глупава.
Мадокс изгледа Кафъри с повдигнати вежди. Кафъри вдигна рамене.
— Не гледай мен.
— Чу’вището го е изяло.
— Абсурд — заяви Вероника и излезе учудена пред къщата, за да огледа градината. — В градината ти няма чудовища. Нали така, Джак?
Кафъри остави бутилките пред къщата и заслиза бавно по стъпалата, водещи към градината.
— Пол?
Цветните лехи мълчаха, в мрака сякаш се носеха призрачните петна от цветовете на повета. Повдигна клоните на плачещата върба и погледна под тях. Тъмнината от другата страна на железопътната линия беше по-плътна. Светлините в дома на Пендерецки бяха изгаснали.
— Ще го убия за това — прозвуча зад гърба му гласът на Мадокс. — Ще те убия за това, Есекс. Край на шегите. Разстрои децата…
Спря рязко.
— Какво има?
— Чу ли?
— Какво?
— Това.
Нещо тъмно излетя към тях от мрака. Мадокс се приведе инстинктивно, а застаналият пред къщата Дийн извика. Кафъри отскочи назад, дишайки тежко. „Божичко!“ И тогава шокиран видя, че през поляната към тях се носи Есекс, подскачайки като човекоподобна маймуна, а ръцете му се полюшват от двете страни на тялото.
— Ки-ай, ки-ай.
— Идиот. — Джак поклати глава и се засмя. — Ти. Вече си мъртво месо.
Събралите се пред къщата гости се закискаха с видимо облекчение.
— Проклет побъркан лунатик. — Мадокс размаха показалец. — Ще си платиш за това.
Есекс беше оскърбен.
— Ки-ай, ки-ай? Мунен мушин?
— Къде се беше скрил?
Той прокара длани над косата си и поклати главата.
— О, те просто ме отведоха в космическия си кораб.
— И правиха сексуални опити с теб, предполагам?
— Оу, и с теб ли се е случвало? Ужас. — Есекс прегърна през раменете Мадокс и Кафъри и ги поведе към къщата. — Коя година е това? Все още ли на трона е прелестната мисис Тачър?
В дневната Джена не откъсваше погледа си от Есекс; не беше сигурна дали да плаче, или да се смее. Криотос, зачервена, го удари по бицепсите.
— Не го прави никога повече, голям… голям морж такъв. — Усмихна се, постави покровителствено ръце върху ушите на дъщеря си и се приведе към Вероника. — Господ не им е дал достатъчно кръв, за да обслужва едновременно и мозъка, и пишките им. И ако опитат да използват и двете едновременно… ох! — Поклати тъжно глава. — Бедствие е слаба дума за онова, което ще последва.
— Не е нужно да ми го казваш — отвърна глухо Вероника.
В стаите ставаше все по-горещо и по-многолюдно с наближаващата заплаха от дъжд. Пристигаха нови хора и в дневната от купчината пълнозърнести френски франзели останаха безредно пръснати трохи и корички, ледът в кофичките от неръждаема стомана се разтопи, подносите със сирена лежаха оплячкосани и изоставени. Някой беше открил компактдиск с валсове на Щраус и Мерилин танцуваше с Есекс, като се блъскаше в хората и се кискаше. Стаята се осветяваше често от металния синкав цвят на светкавиците.