Кафъри държеше чашата си с вино и седеше в ъгъла, наблюдавайки Дийн. Той беше горе-долу на същата възраст, на която беше Юан. За Дийн стаята имаше същите размери, криеше същите страхове, градината беше изпълнена със същите тъмни вълнуващи неща. Както беше застанал прав, очите му се намираха на едно и също ниво с цокъла, както бяха очите и на Юан.
— Хубава къща — дочу зад гърба си гласа на Мадокс. — Не си я купил със заплатата на детектив инспектор.
Джак се обърна, откъснат от размислите си.
— Не, не. — Впери очи във винената чаша. — Родителите ми. Оставиха ми я.
— Оставили са я на теб?
— Не. Оставила мен с нея. — Усмихна се и завъртя останалото в чашата си вино. — Продадоха ми я евтино, много евтино. Радваха се, че няма да я видят повече. Както и мен.
— Още ли са живи?
— Разбира се. Някъде там.
— Интересно. — Мадокс кимна замислено. — Интересно, че никога досега не си споменавал за това.
— Ами, да… — Размърда крака, прокашля се. — Вино?
— Давай тогава. Една чаша повече няма да навреди. — Мадокс подаде чашата си. — Вероника получи официално одобрението на Ромейн за готварското си майсторство. Тя се справи добре тази вечер. — Преполови съдържанието на чашата си. — Но аз трябва да тръгвам, приятел. Искам да се отбия в Гринич, за да видя как се справя Бетс.
— Как вървеше?
— Когато стигна до пресата ли? Ужасно.
— Няма да се получи, така ли?
Мадокс се загледа за миг в лицето на своя събеседник, после го хвана за ръката и го отведе настрани.
— Само между мен и теб ли?
— Да.
— Тази история няма да издържи повече от четирийсет и осем часа.
— Няма да казвам: „Нали ти казах“.
— Благодаря. — Мадокс въздъхна. — Утре в девет сутринта започва първият ни ден отсрочка и когато мине, ще трябва да го обвиним в нещо, със или без достатъчно доказателствен материал: резултатите от серологията се бавят, а претърсването на апартамента не доведе до нищо, чиновниците от службата за даване на разрешителни за обиск са на мнение, че сме дяволски забавни, цял Гринич ни се присмива. И…
— И?
Мадокс пресуши чашата си и подържа виното в устата си, сякаш това, което се готвеше да каже, не му допадаше. Изправи се.
— Той ни даде насока. Казва, че момичетата имали някакъв клиент в „Крумс хил“. Оставил последната от тях там десет дни, преди да го докараме тук. Мисли, че е била Шелин Кро. Казва, че правил секс с нея. Това обяснява косъма.
— „Крумс хил?“
— Да. Известно ли ти е това място?
— Стив. — Кафъри се приведе към събеседника си и заговори възбудено. — Стана дума за него днес следобед. С Есекс започнахме да работим по това.
— А. — Мадокс кимна. — Продължавай.
— Той е богаташ. Истински, сред стотината най-богати. Но има малък проблем. Доставя качествен кокаин, а опиумът е „Златен триъгълник“. Истински малък Хун Са8. Освен това е главният акционер на „Ейч Си“ ЕООД.
— Което е?
— Фармацевтична компания. Чувал ли си за „Снап-Хейдър“?
— Някъде.
— За астматици. „Ейч Си“ е спечелила лиценз за цял свят, цената на акциите й се е устремила към небесата, животът е сладък. Тя е също така…
Над градината изтрещя гръмотевица, подносът с чаши с тънки столчета завибрира. Стъклото беше така лъснато, че трептенето им разпръсна светлината. Някои от жените подскочиха, а Мерилин се разсмя на собствената си нервност. Есекс я пусна и отиде да затвори френските прозорци, но Вероника постави хладната си длан върху ръката му.
— Не, остави ги. Обичам дъжда.
Погледна към градината, сякаш очакваше да се случи нещо. Първите дъждовни капки паднаха, в стаята замириса на влажна пръст.
Джак се обърна отново към Мадокс и прошепна:
— Освен това е член на някакъв ръководен комитет в „Сейнт Дънстан“.
Мадокс мълчеше, загледан в падащия дъжд. Затвори очи за момент, после оправи вратовръзката си и кимна.
— Продължавай.
— Учил е медицина. Прави инжекции на гостите на своите партита. Бях готов да натикам друг човек в рамките на този хипотетичен образ, от техническия персонал в „Сейнт Дънстан“, макар да беше доста неубедителен, и изведнъж, бинго, появява се този тип и монетите започват да се сипят — всичко просто си идва на мястото. А сега и ти с твоята информация за „Крумс хил“. — Кафъри вдигна чашата си, пресуши я на един дъх. — Дай ми възможност да го наблюдавам. Една седмица. Толкова съм уверен, че мога да отида още сега и да се заема лично с това.