— Да.
Кришнамурти върна тялото в първоначалното му положение.
— Разпръсната хипостаза. Била е местена след смъртта. По ръцете й има още… дори по глезените й, което е доста необичайно.
— Необичайно ли?
— Наблюдава се при висяща жертва. Кръвта се оттича надолу в стъпалата и глезените.
Кафъри се намръщи.
— Казахте, че подезичната кост е цяла?
— Точно така. И според това, което е останало от врата, мога да гарантирам, че не става дума за обесване.
— Тогава?
— Стояла е права известно време. След смъртта.
— Права? — повтори Кафъри. — Права?
Тази картина го смути. Обърна се към Мадокс в очакване на обяснение… по-скоро на успокоение. Но не намери това, което търсеше. Мадокс присви очи и поклати глава. „Не знам — казваше погледът му. — Не гледай към мен в очакване да ти отговоря на всичко.“
— Може да е била изправена — продължи Кришнамурти. — Не мога да видя белезникави участъци, показващи как — гниенето е прекалено напреднало — но може и да е била увесена под мишниците или закрепена така, че да стои права. Скоро след смъртта, преди кръвта да се е сгъстила. — Той замълча. — Дааа. Пропуснал съм това.
— Какво?
Патологът се приведе и внимателно взе с пинсети нещо от скалпа.
— Добре.
— Какво е това?
— Косъм.
Кафъри се наведе до него.
— Лонен?
— Може би. — Кришнамурти го вдигна към светлината. — Не. Косъм от глава. Негроиден. Няма да свърши никаква работа за ДНК-анализа, освен за митохондриалния — по него няма достатъчно фоликул. — Постави косъма грижливо в торбичка и го подаде на отговарящия за документацията и поставянето на етикетите. — Вече взех някакви руси косми от три от жертвите. Те са на път към Ламбет. — Той премина към следващата маса. — Номер две. Умряла е преди четиринайсет-петнайсет седмици. Метър и седемдесет, може би трийсетгодишна. Пръстите са изсъхнали, но пак успяхме да вземем добри отпечатъци от тях. На пазара се продава превъзходно средство за изграждане на тъканта посредством хелатния ефект. Желатин. Подува връхчетата. Обикновено за тази цел режем дланите и го правим при Ламбет, но… — Приведе се към Мадокс. — След суматохата около Маркизата престанах да отделям дланите. Правя всичко тук, на място, колкото и да е затрудняващо.
Той премина към следващата маса, където лежеше едра бяла форма, срязана през средата и разтворена. Между синкавите ребра проблясваше подобна на паяжина сребристобяла фасция. Изрусената коса беше намокрена и прибрана назад от чистото чело. Гърлото също беше разрязано и разкриваше части от нещо като млечнобяло въже.
— Жертва номер четири, господа.
Кафъри докосна глезена.
— Добре.
Татуировка, изненадващо ясна, на сантиметри над задноходилната кост. Бъгс Бъни. Характерният морков, обърнат с листата нагоре.
— Казвате, че няма следи от предозиране?
— Точно така. Нито от травма.
— Как тогава са умрели?
Кришнамурти вдигна пръст и на лицето му бавно се появи усмивка.
— Имам идея за това. Погледнете. — Внимателно пъхна пръсти във вратната кухина, отвори предпазливо гърлото по-широко, побутна лекичко встрани трахеята и хранопровода, докато разкри хлъзгавия сив гръбначен стълб. — Този човек е много умен, но не толкова, колкото съм аз. Ако оставите да изтече достатъчно цереброспинална течност оттук… — Той потупа долната част на гърба. — Настъпва незабавна смърт, почти без никакви следи. Дори пункциите в лумбалната област трябва да се правят много, много внимателно. Ако изтеглиш прекалено много от тази материя пациентът ти ще опъне петалата. Тези жертви имат почти нужното количество цереброспинална течност в гръбначния стълб и никакви прободни рани на гърба. Затова се питам дали не е прерязал междинната част и не е отишъл директно… — Мушна градуирания скалпел в отвора между прешлените и внимателно отряза малко от бялата миелинова ципа. — Директно до мозъчния ствол.