— Не мисля да посвещавам деня на темата за извъртането и фалшифицирането — заяви Мадокс.
— Разбира се, сър.
Но по-късно, когато направи справка с HOLMES, Криотос установи, че адресите на къщите, където бяха провеждани интервюта, бяха изтрити или изобщо никога не бяха вкарвани.
— Инспектор Дайъмънд?
Мадокс го завари с крака, качени върху бюрото в стаята за съхранение на веществените доказателства.
— Сър?
— Само една дума.
Стоящият в коридора Кафъри видя как Мадокс отвори вратата към един от офисите за екип „Е“ и като постави длан върху гърба на детектив инспектор Дайъмънд внимателно го побутна вътре и затвори вратата след себе си с меко щракане.
Когато се върна, полицай Смолбрайт остана шокиран от промяната в изражението на шофьора. Все едно по него бе преминала някаква длан и бе заличила всичките му бръчки, като пясък, по който са били загладени всички следи. Беше умиротворено. Очите бяха вперени в някаква точка от другата страна на реката.
— Знаете ли, че единият ви стоп е счупен, сър?
— Така ли?
Хартвълд отвори вратата на колата и излезе навън, като разгъна дългото си, мъртвешко тяло на слънцето. Застана неподвижно, със затворени очи, обърнал лице към небето, сякаш никога досега не бе чувствал слънчевата милувка по кожата си. Костюмът висеше по него, а ръцете му се поклащаха в ръкавите като езици на древни камбани.
— Сър?
— Да.
— Става въпрос само за един смазан стоп. Нищо сериозно. Единият от стоповете ви е счупен.
— Разбира се. И моля ви, включете в сметката мъртвите момичета.
— Сър?
— Кажете им какво съм направил, ако обичате.
Смолбрайт погледна нервно сержанта, който се бе навел към прозореца до шофьорското място на една „Мазда“. Обърна се отново към Хартвълд.
— Искате ли да говорите за нещо, сър?
— Не, много мило от ваша страна, но мисля да тръгвам.
Смолбрайт никога не беше виждал нещо подобно на това, което се случи после.
— Реката никога не е изглеждала по-добре, никога не е била по-синя или по-бляскава — разказваше по-късно той на хората. — Но човекът приличаше на труп, на мъртвец, сиво-жълт, като развалено мляко.
И там, сред човешкото множество, докато Хартвълд определяше координатите на мястото на своята смърт, пет автомобила по-нататък, двама мъже, не много по-млади от него самия, усетиха едновременно това, което бе известно само на него. Бетс почувства, че ситуацията е спешна.
„Давай, давай, давай!“
Двамата излетяха от колата, градските работници отстъпиха припряно, за да им направят път, изпълнени със страхопочитание пред двамата мъже с костюми и слънчеви очила, които тичаха с напрегнато изражение, а вратовръзките им се развяваха след тях. Изминаха стотината метра до моста за по-малко от двайсет секунди, но, макар да се движеше по-бавно, Хартвълд беше доста пред тях. Дори да беше усетил присъствието им, той го отбеляза единствено с леко накланяне на главата, сякаш беше чул нещо от неопределен, моментен интерес. Прескочи ниския парапет на моста почти без да забави крачка и, сякаш следващата стъпка по нищо не се различаваше от останалите, просто стъпи във въздуха.
Полицай Смолбрайт извика. Двамата мъже заобиколиха първите коли от колоната и се хвърлиха към парапета. Смолбрайт хукна към тях и ги настигна след секунди. Тримата се загледаха надолу, задъхани, и видяха как, петнайсет метра по-ниско, спокойното лице на Тоби Хартвълд изплува на повърхността като корема на жълта риба. Той се изви, раздвижи ръцете си два пъти, отсечено, като марионетка, и изчезна от погледите им под зелената вода.
34
— Добре ли си, приятел? — попита по-късно в офиса Мадокс.
— Само съм изморен — отвърна Кафъри.
— За случилото се, за брат ти… Мога да ти издействам отпуск по семейни причини. До две седмици, ако желаеш.
Джак кимна.
— Благодаря ти.
— Кога искаш да…
— Не. Няма да го взема.
— Добре. — Мадокс въртеше из ръцете си някакъв кламер. — Ще ми се да ми беше казал. Можехме да направим нещо.
— Първо ще почакам да направиш нещо с Мел Дайъмънд.
— Предупредих го. Още една грешка и пропускаме мъмренето, а случаят отива за разглеждане в съда.
— Лесно се отърва. Нали?
— Словесното предупреждение е единственото, което мога да направя на този етап. Трябва да подмина случилото се сега.