Выбрать главу

— Е — обади се Есекс след продължително мълчание, — от какво според теб е тази миризма?

Джак се изненада, като забеляза потта по лицето му. Есекс беше нервен. Въпреки бабаитлъка си, той всъщност се страхуваше от онова, което можеха да открият вътре.

— А ти от какво мислиш, че е?

— Птици?

— Може би.

— Пийс Нбиди Джаксън?

— Надявам се.

— Боже! — Есекс разкопча яката си и избърса лице. — Ти си по-добър човек от мен, Джак. Говоря сериозно.

Куин се появи на прозореца. В стаята зад нея бе включено осветлението.

— Е?

— Е какво?

Кафъри въздъхна.

— Откъде е миризмата?

— О, това ли? Оставили са някаква храна. Но…

Погледна през рамото си.

— Но?

— Но се носи най-вече от банята на втория етаж. Пъхнете си ръцете в джобовете и ще ви покажа.

Движеха се предпазливо из първия етаж. Куин им позволяваше да поглеждат към стаите, но не и да влизат в тях.

— Засега не. Искам първо през тях да мине снимачният екип.

Беше запалила всички лампи и бе отбелязала с флуоресцентна лента пътека за минаване. Надникнаха в първото помещение. В един ъгъл се намираше озвучителната система на Хартвълд „Банг енд Олуфсен“, върху усилвателя й бяха поставени две чаши със засъхнало прясно мляко по тях и празна бутилка от пастис. Подът беше покрит с вестници и кутии от заведения за бързо хранене, столове, маса с покривка. В малкото сервизно помещение в предната част на къщата смутиха рояк мухи, които с излитането си разкриха купчина мръсни съдове, най-отгоре върху които лежаха скелетите на две пилета. Навсякъде завесите бяха дръпнати.

— Така, а сега горе. — Куин ги поведе нагоре по стълбището. Логан ги чакаше в коридора пред банята, с неутрално изражение. — Ето откъде идва миризмата. — Куин им се усмихна. — Можете да видите защо.

Логан отвори вратата.

— По дяволите! — произнесе простичко Есекс.

Банята беше малка и с висок таван, широкият прозорец беше закрит от щора на ярки ивици. По мраморния плот пред огледалото край мивката някой бе разхвърлял празни туби от паста за зъби, метри сиви конци за зъби, използвани самобръсначки, две-три пакетчета от презервативи, сивкав сапун. Всичко беше покрито с прах.

— Ето това е проблемът. — Логан посочи към тоалетната чиния. — Ето откъде е миризмата.

Капакът беше вдигнат. Порцелановото гърне беше пълно с фекалии и тоалетна хартия. В някакъв момент водата от запушената тоалетна бе излязла навън и миш-машът от изпражнения и тоалетна хартия бе достигнал височина от няколко сантиметра, оставяйки следи по покритите с плочки стени, ръба на ваната, душкабината. По-късно водата се беше изпарила, оставяйки воняща черна утайка, осеяна с розова хартия.

— Нищо от Пийс? — попита Есекс.

— Няма човешки останки. Няколко косми от срамната област, това е всичко. И ще вземем мостри от това. — Посочи кафявото блато в тоалетната чиния. — Открихме и няколко отпечатъка от пръсти. — Логан свали капака на тоалетната, за да покаже два от отпечатъците. После вдигна отново капака и посочи други четири отпечатъка, малки, вероятно женски, от вътрешната страна. — Вижте колко са раздалечени. Какво според вас е правила?

Кафъри протегна ръце, разперил пръсти така, че да образуват същата форма.

— Държала е капака? За да повърне?

— Аз не бих имал нужда от хероин, за да повърна при тази гледка.

— Преди да се е запушила. Предполагам.

— Какво я е запушило?

Джак се взря в тоалетната чиния.

— Добре. — Куин сложи маската и издърпа краищата на гумените си ръкавици така, че да покрият бялото й хартиено облекло. — Нека да хвърлим един поглед. — Коленичи на пода и напъха длан дълбоко в U-образната извивка. „Като ветеринарен лекар, проверяващ за разкритие“ — помисли си Кафъри. Логан застла найлонов лист на пода, щом ръката на Куин изчезна. — Ооп, там има нещо. — Есекс пребледня и погледна към Джак, докато Куин се наместваше и опря скритото си в маската лице на ръба на тоалетната чиния, за да хване по-добре неизвестния предмет. — Ето го.

Събралата се смес от косми, презервативи, тоалетна хартия и фекалии бе струпана, капеща и воняща, върху найлоновия лист в центъра на банята. Есекс покри уста и отстъпи крачка назад, клатейки глава, а адамовата ябълка танцуваше в гърлото му. Куин изсумтя и се изправи, зарови с пръст из смесицата.