— Това… — Измъкна две преплетени неща и ги пусна в торбата, която Логан държеше отворена до нея. — Това е проблемът.
— Пола. Чифт чорапогащи.
Кафъри беше разочарован.
— Ще трябва да ги изсушат в лабораторията.
— Но си остават само дрехи.
— Не това, което очакваше?
— Всъщност не. Не.
Есекс, все така покрил устата си с длан, гледаше как Логан поставя етикет на торбата и го надписва.
— Знаеш ли? — каза по-късно той, като го потупа по гърба. — Имаш истинска дарба за веществените доказателства. И ще ти кажа, че ако при следващия случай имам нужда от отговорник за веществените доказателства, ще се обърна към теб.
36
В края на деня вече бяха открили отпечатъци от пръстите на Шелин върху една чаша, вилица с костена дръжка и бутилка „Малибу“, измъкната от дъното на барчето в дневната. Два косъма с патладжаненовиолетов цвят бяха намерени на решетката на канала в гардеробната на първия етаж, а в една лакирана кутия Логан откри спринцовки и по малко кокаин и хероин в две антични бутилки от синьо и сребристо стъкло. Всичко беше грижливо поставено и запечатано в торбички.
— Все още съм притеснена — призна Фиона Куин при вечерната среща. — Очаквах доказателствен материал от осакатяването с органичен произход. Не мисля, че го намерих при днешното претърсване.
Нито пък беше открила материали за шевове и хирургическия скалпел, с който според Кришнамурти бяха осъществени осакатяванията, нито пък катранен сапун „Райт“.
— Трябваше да има повече останки. Невъзможно е да не е останала кръв. Все щеше да е останало нещичко, поне по решетките на каналите. Хората от лабораторията откриха доста такъв материал в колата му, в багажника, и аз мисля, че това е ключът — според мен ги е отнасял другаде. Може би, за да ги убие, но по-вероятно — след като ги е убил. Трябва да ги е отнасял там, където държи клетките с птиците.
— „Шлос-Лосън енд Уокър“ — обади се Кафъри. — Семейни адвокати. Изготвят списък на другите му имоти. Съгласен съм с Куин: открием ли друг имот, ще го претърсим.
— Да — промълви Куин. — А когато го открием, мисля, че ще открием Джаксън.
Известно време никой не проговори. Първата работа на Есекс утре сутринта щеше да бъде да се обади на Кловър Джаксън — за да я помоли да дойде и да огледа снимките, направени на намерените в банята на Хартвълд вещи. Да види дали лимоненозелената пола не беше тази, с която е излязла дъщеря й в нощта, в която бе изчезнала.
— Добре. — Мадокс въздъхна. — Мерилин, ето какво трябва да се предприеме сутринта, след като научим кои са другите жилища на Хартвълд. Искам Джаксън, преди времето да й се е отразило прекалено силно.
След срещата Кафъри, изтощен, свали вратовръзката и се обади на Ребека.
— Готвех се да излизам в парка — каза тя. — Искам да рисувам военноморския колеж.
— Може ли да те видя там?
— О, разбира се. След половин час? Хей… добре ли си?
— Да. Защо?
— О! — Тя замълча за момент. — Не звучиш добре.
— Е, добре съм. Супер съм. Честно.
Щом чу това, Есекс го смъмри.
— Какъв разгонен чукач си само. И си траеш. Ще й кажеш ли да спомене една-две думи пред Джони за мен, а? Да й обясни колко съм чувствителен или нещо от този род.
Кафъри заключи вратовръзката си в чекмеджето на своето бюро, наплиска лицето си с вода в тоалетната, пъхна мобилния телефон в джоба и потегли към Гринич. Залязващото слънце беше позлатило прозорците на Кралската обсерватория, когато пристигна в парка. Сега, когато Хартвълд беше мъртъв, трябваше да изпитва облекчение. Вместо това беше притеснен, нервите му бяха оголени и нащрек, сякаш тялото му се подготвяше за нови препятствия. „Просто си уморен, Джак — рече си той. — Поспи тази нощ и утре светът ще ти се стори по-добър.“
Тя седеше на тревата срещу подобния на лукова глава купол на Фламстийд, с блокче листове за акварел върху вдигнатите колене, захапала между зъбите си четка за рисуване, докато смесваше боите с друга четка. Кафъри спря, наслаждавайки се на възможността да я понаблюдава, без да го е видяла. Слънцето осветяваше извивката на бузата й; струваше му се, че може да види всяко едно от фините златни косъмчета по кожата й. В късата си карирана пола Ребека изглеждаше шокиращо уязвима. Като насърчение върху смарагдовозелената трева.