Или пък можеше, можеше — тази мисъл го накара да потръпне — просто да се обърне и да излезе. Да се обади на Ребека, да й се извини, че я беше оставил, да се срещнат, за да пият по нещо, да опитва цяла нощ да я примами да легне с него, докато Вероника безмълвно мине от другата страна на барикадата, сама.
Стоеше с препускащ пулс, докато тази възможност се въртеше в главата му. После пое дълбоко и продължително въздух и бавно, много бавно отвори вратата на спалнята.
— По дяволите!
Тя беше оправила леглото и бе разтребила и тук. Но нямаше шокиращи картини на смърт, нямаше опръскана с артериална кръв стена, нито празни шишенца от лекарства. И Вероника я нямаше.
Провери набързо шкафовете. Всичко беше както трябва, хавлиите бяха спретнато сгънати, часовникът край леглото тиктакаше тихичко. Тогава стаята на Юан. Върна се на стълбищната площадка и установи, че вратата на неговата стая е отворена. Вероника стоеше вътре и го гледаше.
— Вероника.
Двамата се изгледаха, сърцата им тупкаха силно. Тя беше с бяла копринена блуза и бели ленени панталони. На врата й с диамантена игла беше закрепено шалче с щампа, изобразяваща миниатюрни златни токички. Лицето й беше бледо и сдържано. Нищо във вида й не показваше, че се е опитвала да си навреди.
— Защо си в къщата ми?
— Дойдох за чашите на мама. Позволено ли е това?
— Вземай ги и си върви.
— Любезност. — Пое шумно въздух през зъбите си и изви вежди. — Позната ли ти е тази дума, Джак? Любезност?
— Не съм дошъл да спорим…
Не довърши мисълта си. Беше погледнал по-навътре в стаята и бе видял празните рафтове, кутиите на пода — отворени, до една широко отворени и празни.
Постоя така за момент, обгръщайки сцената с поглед, безмълвен и неподвижен — единствената му компания бяха тъпите удари на сърцето. „По дяволите, тя знае точно къде да ме настъпи.“ После пристъпи напред, без да й обръща внимание, и коленичи насред останките, а ръцете му трепереха. Докато вдигаше папките, докато ги обръщаше в треперещите си длани, прокарвайки пръсти по бялата им повърхност, Кафъри разбра, че няма да намери кой знае какво. Знаеше колко методично върши работата си едно свито сърце като това на Вероника.
— Е? — попита най-сетне той, като отпусна тежестта на тялото си върху петите и дишаше тежко. — Е? Какво си направила? Къде сложи всичко това?
Тя повдигна рамене, сякаш интересът му я изненадва, и се обърна непринудено, за да погледне през прозореца. Той проследи неохотно погледа й. Зад бледите пердета към луната се издигаха флегматични струйки дим.
— По дяволите! — въздъхна Кафъри. — По дяволите! Ами да, разбира се, трябваше да се досетя.
Изправи се уморено и прекоси стаята, постави леко студените си пръсти върху рамката на прозореца. И там, точно както беше очаквал, от другата страна на железопътната линия, осветен в червено и черно от догарящата жар, стоеше Пендерецки, вдигнал капака на портативната пещ за горене на смет, за да хвърли още една шепа, като си подсвиркваше и се усмихваше, сякаш очакваше появата на Джак. — О, Вероника. — Притисна горещото си чело в стъклото и изпусна дълга въздишка. — По-добре да беше накъсала на парчета сърцето ми.
— О, хайде, Джак, не преигравай.
— Каква кучка си само — промърмори той. — Малка кучка…
— Какво? Как ме нарече?
— Кучка. — Кафъри се обърна спокойно към нея. — Нарекох те „проклета кучка“.
— Ти си луд. — Младата жена го изгледа невярващо. — Знаеш ли, понякога ме караш да се надявам, че онзи перверзен тип наистина е убил брат ти. При това бавно. — Лицето й се изкриви. — Защото ти го заслужаваш, Джак. Заслужаваш го заради начина, по който ме убиваш. Ти ме убиваш… — Но Кафъри я сграбчи грубо за ръката. Копчетата на маншета й се разхвърчаха из стаята. — Джак!
Той я задърпа към вратата, тъпчейки и разпръсквайки валящите се по пода празни папки и кутии.
— Джак! — Вероника го срита. — Пусни ме, Джак!
— Млъкни.
Гневът му даваше сила и самообладание. Задърпа я надолу по стълбището, наслаждавайки се на безсилието й, на напразната й съпротива, на дългите лакирани нокти, които се впиваха в перилата. Щом стигнаха долу, спря и, държейки я на една ръка разстояние от себе си, я изгледа спокойно.