— Мозъчния ствол ли?
— Точно така. — Кришнамурти направи втори разрез и се надвеси, за да го огледа. — Хммм. — Движеше внимателно скалпела, като си мърмореше нещо. — Не, не съм прав. — Намръщи се и вдигна поглед. — Не е направено чрез отстраняване на цереброспинална течност.
— Така ли?
— Не. Но тук трябва да е имало някаква агресия. Нали разбирате, началник Мадокс, мозъчният ствол е изключително деликатна структура. Достатъчно е да вкараш игла в продълговатия мозък, да я размърдаш, и всички физиологични функции ще се сгромолясат и ще се преустановят… точно каквото виждаме при тези жертви.
— Незабавна смърт.
— Точно така. Действително не виждам масивните увреждания, които се очакват при подобно действие, но това не означава, че тук не е било инжектирано нещо. Няма значение какво — дори вода би свършила работа. Сърцето и белите дробове на жертвата просто спират да функционират. Моментално.
— И казвате, че с изключение на жертва номер три, никоя от тях не се е съпротивлявала?
— Точно така.
— Как тогава? — Кафъри потърка слепоочията си. — Как ги е накарал да стоят мирно?
— Вероятно след като получите от токсикологията резултатите от анализа на стомаха, кръвта и дълбоко разположените тъкани, ще разберете, че са били упоени с нещо. — Патологът наклони глава на една страна. — Предполага се, че са били в полусъзнание, когато иглата е влязла.
— Така. — Кафъри скръсти ръце и прехвърли тежестта на тялото си назад върху петите. — Ламбет ще трябва да ги тества за алкохол, „Рохипнол“, успокоителни и упойващи вещества. А тези… — Кимна към челото на една от жертвите. На около сантиметър под линията на косата различи едва забележими охрови хоризонтални следи. — Тези неща на главата й.
— Да, странни са, нали?
— Всички ли ги имат?
— Всички, освен номер четири. Простират се около цялата глава. Образуват почти съвършен кръг. И имат характерна структура — няколко точки, след това — линия.
Кафъри се приведе още по-близо. „Точка точка чертичка. Нима някой си прави шега?“
— Как са направени?
— Нямам представа… ще помисля по въпроса.
— А материалът, с който са шити?
— Да. — Кришнамурти помълча за момент. — Професионален.
Джак се изправи. Мадокс го наблюдаваше над маската със светлосивите си очи. Кафъри повдигна вежди.
— О, става интересно.
— Не бих казал, че техниката е професионална, господа. — Патологът свали ръкавиците си, хвърли ги в жълтото кошче за опасни за живота отпадъци и се запъти към една от мивките. — Само материалът. Коприна. Разрезът обаче не стига до мечовидния израстък. Доста грубо изпълнение. Бета-срязването на гърдите е класическа хирургична техника, която се изучава в медицинските учебни заведения. — Взе жълтия сапун и насапуниса ръцете си до лактите. — Отстранил е мазнините почти откъдето трябва, разрезът е много чист, направен е със скалпел. Но шевовете не са професионално изпълнени. Изобщо не са изпълнени професионално.
— Но доколкото разбирам, нашият извършител е имал някои основни познания, какво ще кажете…?
— Ще кажа, че имате основание да смятате така. Успял е да намери мозъчния ствол, което е забележително. — Изплакна ръцете си и свали предпазното стъкло пред очите си. — Така. Искате ли да видите какво е направил, преди да ги зашие?
— Да.
— Насам.
Докато бършеше ръцете си, той ги поведе към преддверието, където дребният служител в моргата дъвчеше дъвка и почистваше червата в порцеланова мивка: поставяше ги под крана и изпразваше съдържанието им в една купа. Оглеждаше грижливо вътрешната и външната лигавица, проверяваше дали не е разядена някъде. Щом видя Кришнамурти, остави червата на една страна и изплакна ръце.
— Покажи им какво намерихме в гръдната кухина, Мартин.
— Разбира се.
Мъжът напъха с език дъвката в едната си буза и вдигна голям съд от неръждаема стомана, покрит с четвъртито парче кафява хартия. Вдигна хартията и протегна купата напред.
Мадокс се приведе и отметна рязко глава назад, сякаш му бяха ударили плесница.
— Божичко!
Обърна се и извади чиста носна кърпа с монограм от джоба на костюма си.
— Ще ми покажеш ли?
— Разбира се.