„Ройъл хил“, свързващ Гринич и Луишам, като че ли бе възнамерявал да се извиси колкото „Блекхийт“, но по някое време ентусиазмът му се бе изпарил. След четвърт миля завиваше наляво и започваше да слиза отново, за да се срещне със „Саут стрийт“. Когато пристигнаха и паркираха колата, вече се беше събрала тълпа. Съседи надничаха от високите прозорци, скръстили ръце и отместили мрежестите завеси. Повиканите от съдебния лекар представители на погребално бюро, двама набити мъже в тъмни бродирани жилетки и черни вратовръзки, стояха и чакаха до черния си „Форд транзит“. Един полицай отделяше с ленти малката градина, а на тясната бетонна алея се намираше кофата за боклук с отворен капак. Детектив инспектор Басет стоеше до портата, свел глава, потънал в разговор с Куин. Мадокс тъкмо се подписваше в папката, която му бе предложил стоящият там полицай, когато Басет го забеляза и се отправи към него, протегнал ръка.
— Детектив инспектор Басет. — Мадокс поклати глава. — С какво разполагаме?
— Както изглежда, една от жертвите на вашия Хартвълд, сър. Жена, гола, частично увита в три найлонови торби за боклук. Куин надникна вътре и мога да ви уверя, че имаме основателна причина да ви повикаме. Тя има издайнически шевове по гърдите, стернумът й е бил отварян. Не можем да видим главата й, тя е с носа надолу, но е с афро-карибски произход, ако това може да ви бъде от някаква помощ.
— Да. Имаме някого предвид.
— Краката й са свити към гърдите, което означава, че вкочаняването е преминало.
— А, очарователно. — Мадокс набърчи нос и погледна към небето. — Кога ще ни се удаде случай да имаме работа с приятни, пресни трупове? — Пое маската за лице и гумените ръкавици, които му подаде Логан, и се обърна. — Джак. Защо не поговориш с жената, която я е открила? Ние с Логан ще се заемем с нещата тук.
Кафъри откри жената в кухнята на къщата с две спални, заедно с друга жена, полицай. Двете се взираха безмълвно в електрическия чайник. При неговото влизане подскочиха стреснато.
— Съжалявам, вратата беше отворена.
Колежката му се намръщи.
— Кой сте вие?
Той затършува за служебната си карта.
— AMIP. Детектив инспектор Кафъри.
Тя се изчерви.
— Извинете, сър. — Кимна към чайника. — С мис Велинор тъкмо правехме чай. Ще желаете ли и вие?
— Благодаря.
Домакинята му се усмихна неубедително. Беше привлекателна, със строго, изваяно, египетски тип лице, с прибрана назад с лента коса. Носеше скъп бизнес костюм. Дипломатическото й куфарче бе сложено на масата, до купчина списания: три „Мениджмънт тудей“, наръч психометрични тестове „Савил & Холдзуърт“, и един „Гардиън“, сгънат така, че снимката на Хартвълд бе най-отгоре. На сушилката за пране отпред висяха четири жълти като невен кърпи за баня и закриваха прозореца зад себе си.
— Искате да ми зададете някои въпроси — рече тя. — Но нека първо да пийна чай. Страхувам се, че ми стана зле.
— Разбира се.
Помогна им да занесат всичко, заедно с прясното мляко и захарта, до малката масичка. Настаниха се до прозореца. Мис Велинор отпи от чая си и цветът на лицето й бавно се върна, напрегнатите линии по него се загладиха.
— Така е по-добре.
Кафъри извади бележника си.
— Разкажете ми какво се случи, бавно, с ваше темпо. Излязохте за работа и се отбихте да хвърлите боклука?
Тя кимна и постави чашата в чинийката й.
— Помислих, че някой е изхвърлил там нещо ужасно, за да се „пошегува“. Партньорът ми е бял, а аз съм… както виждате, аз съм от смесен тип и хората все още реагират странно. Преди две седмици бяха рисували графити по входната врата. Реших, че това е началото на някаква кампания. Чували сте за всевъзможните ужасии, които пускат в пощенските кутии, нали? Помислих, че става въпрос за нещо подобно.
— Значи го отворихте.
— Трябваше да видя какво е. То… тя… миришеше толкова противно. Бях готова за… не знам за какво… — Притисна основата на носа си и набърчи лице. — Но не и за това. Не очаквах подобно нещо.
— Колко време според вас е прекарала там?
— Не знам. Нямам представа.
— А колко ви се струва?
— Струва ми се, че от снощи. Но не може да е вярно, нали, защото Хартвълд е мъртъв? От вчера сутринта? — Взря се в броя на „Гардиън“ със сериозните си кафяви очи. — Онова… онова момиче отвън е свързано с него, нали?
— Какво ви кара да мислите, че е там от снощи?