— Ами… — произнесе бавно мис Велинор, озадачена. — Не знам. Може би просто съм решила, че щях да разбера, ако в кофата ми за боклук лежи мъртво тяло. — Изсмя се на подобен абсурд. — То това, разбира се, не е непременно вярно. Имам предвид че капакът бе плътно затворен и ако не бях изнесла боклука тази сутрин, щях да отмина кофата и така и нямаше да разбера.
— Кога за последен път изхвърляхте боклук?
— Тъкмо опитвах да се сетя. Боклукчийският камион идва в понеделник. Партньорът ми остана тук във вторник вечерта и двамата пийнахме. Беше рожденият му ден. Така че торбата беше пълна с опаковки от подаръци и празни бутилки. Струва ми се, че ги изхвърлих снощи. Но явно греша; трябва да съм ги изхвърлила вчера сутринта.
— Къде работите, мис Велинор?
— В болница „Сейнт Дънстан“.
Кафъри повдигна вежди.
— „Сейнт Дънстан“ ли?
— Да. Защо?
— Можете ли да се сетите за някаква причина, поради която мистър Хартвълд е избрал да причини това на вас?
— Да е избрал мен ли? — Тя поклати глава. — Не. Имам предвид, че го познавах съвсем бегло — били сме в един и същ болничен комитет един-два пъти, той познаваше един от моите колеги… но не мога да си представя да съм се отличила пред него повече от който и да било другиго. Той едва ли знаеше за моето съществуване.
Когато Кафъри приключи и излезе през входната врата, боклукчийската кофа, покрита със сребрист прах за вземане на отпечатъци от пръсти, беше поставена на една страна върху голям найлон, застлан на алеята. Край отвора му бе коленичил Логан, вече с бял костюм и обувки. До него Куин беше застанала на ръце и колене и горната част на тялото й беше почти изцяло в боклукчийската кофа. Мадокс стоеше извън оградения с въже участък и премигваше сериозно под бялата маска.
Куин се измъкна донякъде и погледна към него.
— Бинго! — заяви тя; гласът й звучеше приглушено под маската. Направи с длан кръг около главата си. — Има следи по челото си. Да я извадим.
Джак стоеше на прага с ръце в джобовете. Намираха се само на около петстотин метра от квартирата на Ребека. Тя вероятно минаваше покрай тази улица на път към центъра на града. „Странно как всичко в живота е взаимносвързано и преплетено, макар и да не го виждаме“ — помисли си той.
Куин и Логан поставиха хванатите си на „столче“ длани под таза на трупа. Когато тя се появи от кофата, в съзнанието на Кафъри изплува асоциация с раждане: кожата беше влажна и на петна, косата беше полепнала по слузестата гугла на разложението, крайниците висяха безпомощно до двамата професионалисти в бяло. Тя се плъзна и се приземи във вид на влажна купчина върху найлона, а главата й увисна. Застаналият край портата полицай покри с длан лице и се обърна. Чертите на жената бяха отпуснати в резултат на разлагането, но от прага двамата можеха да видят познатия грим на очите и устата, кобалтовосините шевове на гърдите. Неравномерния разрез на гръдния кош.
Куин се приведе към лицето й. Присвила очи, погледна към Мадокс и свали маската.
— Мисля, че има бенка над горната устна.
Мадокс кимна, лицето му се сви за момент.
— Джаксън. Това е Джаксън.
38
„Малпенс стрийт“, само на стотина метра от градината на Лола Велинор, бе спокойна и оградена с дървета. Гордите къщи от епохата на крал Едуард VII, стояха навътре от улицата, скрити зад пищни градини, осеяни с липи, жасмин и хибискус.
Малко преди девет същата вечер в една подземна кухня, през чийто отворен прозорец влизаше аромат от орлови нокти, Сюзан Листър приготвяше марината с червено вино за вечерята. Беше преминала с джогинг обичайния си маршрут нагоре по „Трафалгар роуд“, покрай „Сейнт Дънстан“, над парка, и все още беше със сивото долнище на анцуга си, с черно-бял суичър на „Найк“ върху спортния сутиен; русата й коса, леко влажна, беше хваната на опашка. Нямаше да има време да се изкъпе, преди да отиде да посрещне Майкъл на гарата. Той работеше до късно и вземаше влака в девет без пет от Лондонския мост. Портативният телевизор върху боровата маса зад нея беше включен на „Би Би Си“ 1.
Стисна крайчето на скилидка чесън и обели люспата. Зад нея часовникът удари и произнесоха първата новина.
— Още едно тяло бе открито в Югоизточен Лондон. Скотланд ярд не отхвърля възможността да е свързано с поредицата убийства на Хартвълд.
Сюзан остави припряно скилидката, усили звука и се подпря на плота с чашата си вино.