Когато Кафъри пристигна на „Девъншир стрийт“, Пийс вече бе излязла от рентгеновото отделение и вътрешният оглед бе приключен — бяха й направили снимки, прегледът за косми и влакна бе завършен, бяха взети секрети от ануса, влагалището, устата. Една от служителките в моргата му подаде маска и камфорово масло.
— Мобилният ви — прошепна тя. — Ако вече не е…
— Разбира се. Разбира се.
Изключи мобилния си телефон, зае едно място в нишата за наблюдение, облегна се на перилата и погледна надолу към залата за дисекция.
— Добър ден, мистър Кафъри — приветства го Кришнамурти в зелена престилка, без да вдига поглед. Правеше теменния разрез, от едното до другото ухо на Пийс. — Виждам, че сте изтеглили късата сламка.
— Така стана.
— Казаха ми, че мистър Хартвълд, когото срещнах на масата си тази сутрин, е същият мистър Хартвълд, който е отговорен за усилената ми работа през последните седмици. — Хвана скалпа на Пийс между палеца и показалеца си и бавно го смъкна надолу, като оголи черепа й на мястото на лицето. — Прав ли съм?
— Прав сте. Знаем ли времето на смъртта на Джаксън?
— Аз не съм ентомолог, но сте добре дошли да хвърлите поглед. — Посочи към редицата запушени шишенца върху страничната пейка. — Мисля, че ще откриете обичайните заподозрени — Diptera и Calliphoridae, в първи или втори стадий на развитие, в устата, носа, влагалището; а после — в раните, мухи месарки, все още във вид на ларви. В помещението за миене има таблица, която ще ви помогне да се ориентирате, ако наистина се интересувате.
— Не, и така е добре. Изглежда същото като при другите.
— Точно така, мистър Кафъри. Идентично с другите.
Сюзан Листър се събуди на по-малко от половин миля от дома си. Пееше птица, а през мрежичката от капиляри на клепачите й играеше топла светлина. Чуваше се тенекиен смях от нечий телевизор. Мислеше си, че е в леглото у дома, докато не усети миризмата на урина и не осъзна, че вътрешната страна на бедрата й е мокра. Тогава си спомни.
Рев на бормашина в слепоочията й… на бормашина или на електрически трион?
Отвори очи и се опита да седне — разтърси за момент безсмислено леглото и си удари главата. Нещо ограничаваше движенията й. Примири се и остана да лежи неподвижно, с диво тупкащо сърце.
„Не привличай вниманието, Сюзан. Почакай малко. Първо помисли.“
Облиза напуканите си устни и се огледа. Преценяващо.
Лежеше върху килим в осветена от дълга флуоресцентна лампа стая. На около метър, под кафявия кадифен диван, видя някакви къдрици и празни обвивки от шоколад. Всичко беше покрито със ситна сива прах — сега я усети да скърца между зъбите и върху клепачите й. Беше я поставил да легне на една страна, със завързани отзад ръце и крака с нещо здраво — като че ли найлоново въже. Но още по-лошо, много по-лошо — сърцето й спря да бие за момент, защото този детайл й обясни повече, отколкото й се искаше да знае — тя беше гола.
Той щеше да я изнасили.
„О, боже!“ — Пое дълбоко въздух и с усилие на волята се въздържа да не извика. — „Хайде, Сюзан — насърчаваше се тя, — запази спокойствие, мисли с главата си, Хартвълд е мъртъв. Това е изнасилване, а ти винаги си си казвала, че ще можеш да преживееш едно изнасилване, ако ти се наложи — чела си за това — а ще го преживееш, ако не се съпротивляваш, ако се подчиняваш на всичко, което ще каже той, и си отбелязваш наум всичко, което виждаш и чуваш. Ако си го отбелязваш добре. Всичко. Окей? Така… готова ли си?“
Пое си четири пъти дълбоко въздух и извъртя очи нагоре.
Помещението беше с висок таван. С гипсови орнаменти. Стаята имаше две врати. С ламперия. Сводове от три страни — трябва да беше преоформено. От двете страни на обкованата с дърво камина се виждаха имитиращи дърво полици с книги, нещо техническо. Дочу се далечен смях от епизод на „Омагьосани“, гледан очевидно на малък телевизор: това можеше да означава кабел и съответно да ограничи улиците, на които можеше да се намира. Увереността й нарасна моментално. Но тогава видя какво беше закрепено по стените и от гърлото й се откъсна тих вик.
Снимки, откъснати от порнографски списания; актове, които никога не би могла да си представи дори в най-тъмните ъгълчета на съзнанието си. На едната се виждаше анален акт с дете.
Започна да трепери.
„Сюзан! Сюзан. Не — не се паникьосвай. Изпаднеш ли в паника, може да умреш. Дистанцирай се от ставащото. Не участвай в него, бъди наблюдател. Бъди наблюдател.“