— И да си нося отново любимата рокля — допълни с копнеж в гласа Есекс. — Прасковената.
— Ще бъдеш сред хора, които те разбират.
— Ще се чувстваш по-комфортно.
— По-уверен.
— По-приятен за общуване.
— По-приятен за гледане.
Кафъри се облегна назад на стола си, загледан нататък по коридора. Съседната на офиса му врата беше отворена: офисът на екип „Е“, главната квартира на Дайъмънд. Коридорът беше тъмен. През отворената врата се виждаше полегатата слънчева ивица на пода. От време на време я пресичаше някаква сянка. Детектив инспектор Дайъмънд беше там, движеше се напред-назад — прибираше вещите си, за да се приготви за връщането в Елтам.
Смеховете продължаваха. Криотос седеше в скута на Есекс.
— С помощта на прелестната Мерилин ще ви покажа как да си сътрудничим в тези трудни времена, когато всички разбираме колко е важно да бъдем…
Джак се изправи незабелязано. Взе друга кутия бира и напусна тихичко помещението.
Детектив инспектор Дайъмънд събираше нещата си в жълта кутия, като от време на време прибираше косата си назад от челото, където тя падаше упорито, тъй като не я беше задържал както обикновено с гел. По саксийките с кактуси и семейната снимка на бюрото Кафъри си даде сметка, че той бе очаквал да остане тук повече от две седмици. Застана безмълвно на прага, наблюдавайки как Дайъмънд издуха прахта от растенията и откачи от стената календара на „Мишлен“. Почти беше приключил. Избърса за последен път бюрото, изпразни едно бурканче с кламери в кошчето за боклук и се изправи.
— Да?
Джак влезе в стаята.
— Донесох ти бира. — Остави я на бюрото и посочи към снимката най-отгоре върху папките в кутията; на нея се виждаха две момченца със спретнат вид и сини училищни вратовръзки. — Приличат на теб. Сигурно се гордееш.
— Благодаря. — Дайъмънд го изгледа продължително със светлосините си очи. Около устата му бе избила ситна пот. Той избърса чело с ръкава си. Постави снимката с лицето надолу, внимателно побутна бирата обратно върху бюрото и покри кутията със залепващ се целофан. — Но не пия по време на работа.
Когато Сюзан се събуди, той си бе отишъл. Намираше се в спалня — беше я завързал за леглото — замаяна и дезориентирана, червено-черна, усещаща силно пулса си в лицето и гърдите. Очите й се бяха подули така, че горните клепачи се отъркваха в долните, сякаш ресниците й бяха обърнати с вътрешната си страна навън.
Беше запушил устата й със скоч и й беше правил моментални снимки, докато я измъчваше, за да й ги покаже после. Сюзан се разплака, когато видя първата. Не позна бедното си подуто лице, отеклите си очи. Но след първата не помнеше кой знае какво. Ту губеше съзнание, ту идваше отново на себе си.
Сега часовникът на стената показваше пет и половина — беше спала — или беше в безсъзнание — в продължение на осем часа. Усещаше, че има температура; беше наясно, че е в резултат от инфектирането на раните й. Усещаше миризмата, а горната част на дясното й зърно беше отекла около засъхналия черен разрез.
Лежеше неподвижно, вслушваше се внимателно. Шум от птица някъде в апартамента, която не пееше, а болнаво цвъртеше. А отвън скърцаше и бръмчеше… Какво беше това? Кран? От време на време се чуваше тъп шум като от камион. Строителни работи. В такъв случай не се намираше близо до „Малпенс стрийт“. Натам нямаше строителство, къде тогава? Къде си, Сюзан?
Нещо й подсказваше, че не е далеч от дома си. Намираше се в Гринич или Луишам.
Затвори очи и се опита да насили паметта си. Къде беше най-близкият до „Малпенс стрийт“ строеж? Къде? Но усилието я изтощи. Щеше да си почине малко. После щеше да опита да се приближи до прозореца.
Веселбата беше към края си. Есекс, облякъл отново ризата си, почисти бюрото от празните кутии, а Криотос, награбила колкото може чаши в двете си ръце, провирайки пръсти в дръжките им, бе застанала до принтера, наблюдавайки пристигащия доклад на SPECRIM.
На Кафъри му беше трудно да се отпусне така инстинктивно, като останалите: очите му щипеха от формалдехида в моргата, а и искаше разследването да бъде завършено, да се разбере откъде е циментовият прах. Беше прекарал по-голямата част от вечерта, седнал до прозореца, като пушеше замислено и издухваше дима нагоре в нощния въздух. В седем и няколко минути колата на Фиона Куин спря долу на улицата.