Джак се приведе напред, смачка цигарата в пепелника. Нещо не беше наред. Усещаше го от бързината, с която детектив сержант Куин излезе от автомобила.
Посрещна ги в коридора.
— Какво има?
Логан пусна жълтата кутия с доказателствения материал на пода и прокара уморено длан по косите си.
— Не питай.
Всички в стаята вдигнаха с очакване погледи. Когато Мадокс видя изражението на Куин и Логан, лицето му помръкна.
— О, за бога, не ми казвайте.
— Съжалявам, сър. Някои джунджурии, свързани с употребата на наркотици, повече от триста грама хероин… но нито следа от онова, което търсехме.
— Нищо органично — поясни Куин.
— Дяволите да го вземат. — Мадокс постави пръсти върху челото си. — Тогава да се връщаме към чертожната дъска. Ще свършим ли някога с това?
— Сър?
Всички се обърнаха. Криотос стоеше до принтера с озадачено изражение. В ръката си държеше компютърна хартия, в която разпознаха доклада на SPECRIM.
— Какво?
— Имаме нов случай в Гринич. Жертва, напъхана в кофа за боклук на колелца. Тя е жива, но… — Мерилин вдигна очи. — Но извършителят се е поупражнил в любителска хирургия върху нея.
41
Сюзан Листър беше в безсъзнание и все още в интензивното отделение, когато пристигнаха. Санитарят, който я беше донесъл, млад чернокож мъж със свежо лице и с толкова къса коса, сякаш си беше бръснал главата само преди ден, беше разтърсен от преживяването.
— Истински ад, трябва да ви кажа. Виждал съм някои неща в живота си, но това… — Поклати глава. — Това действително беше върхът. Колкото до него, до съпруга й…
— Той ли я е открил? — попита Мадокс.
— Можете ли да си представите? Да намериш жена си в такова състояние. Тя беше в кофата за боклук пред къщата им. Това е цената, която й е поставил онзи мастурбант. За него човешкият живот не е нищо повече от боклук.
— В колко бяхте там?
— В единайсет. Не подлежи на описание. — Премести погледа си подред върху лицата на своите събеседници. — Мистър Листър мислел, че тя вече си е отишла, когато се обадил на службите. Онова животно беше хвърлило жената с главата надолу в боклукчийската кофа, все едно е мъртва. — Лицето му се сгърчи. — Боже! След като мен няма да ме хване сън тази нощ, представете си как се чувства той.
— Опиши ми я. Беше ли облечена?
— Не. Беше увита в найлонов чувал за боклук. Мисля, че някой от вашите хора го взе като веществено доказателство или както го наричате там. Бяха разчистили мястото. Бяха го отцепили още преди да отида.
— Трябва да пазим сцената на извършване на престъпление — поясни смутено Мадокс. — Така има по-голям шанс да открием някакви улики.
— Да, знам. Не съм искал да обиждам никого.
— И не си обидил никого. Раните й?
— Зле. Така е нарязана, че вероятно ще умре от загуба на кръв, ако не от септицемия. Консултантът каза, че имала бронхиална пневмококова и бъбречна недостатъчност; била включена към животоподдържащата апаратура в интензивното отделение.
— Къде са разрезите?
— По гърдите. — Младият мъж потърка лице. — Беше зашита. Първата ми мисъл бе, че си е правила операция, нали се сещате, от онези пластичните. Но после съпругът заразказва как била изчезнала, а като я сложих на носилката…
— Да?
— Не съм гений, но дори аз можех да разбера, че нещо не е наред.
— Не е наред ли?
— Раните бяха толкова инфектирани, че беше трудно да се види, но шевовете бяха върхът, направо умопомрачителни.
Кафъри сведе поглед към дланите си. В ума му изплуваха думите, които бяха излезли от устата на един офицер от криминалния отдел през първата съботна нощ на строежа на Норт.
— Ами главата й?
— Била е ударена два-три пъти, отстрани по главата, и беше гримирана като изпаднала проститутка. Съпругът каза, че косата й била отрязана. Повтори го не знам колко пъти. „Защо й е отрязал косата? Защо й е отрязал косата?“ Сякаш това бе най-важното на света.
— Този път без перука. Избрал я е специално — промърмори под носа си Джак.
Бентън го стрелна с поглед.
— Какво означаваше това?
Кафъри се изправи и си облече сакото.
— Нищо. — Погледна към Мадокс. — Отивам да хвърля един поглед на мисис Листър. Среща на сцената, след… колко? Два часа?