— Добре ли прекара? — попита внезапно Клеър. Очите й бяха стъклени и нефокусирани. Напомняше на Алисън за дете, което има рожден ден и след духането на свещите е изтощено от това да бъде център на внимание прекалено дълго време.
— Партито беше страхотно — каза Алисън искрено, — наистина беше страхотно парти. — На теб хареса ли ти? — ето какви бяха отношенията им сега — донякъде официални, но все пак някак интимни. Алисън не знаеше дали Клеър е прекарала добре, но усещаше, че има право и дори беше длъжна да попита.
— Да, хареса ми — отвърна Клеър, сякаш самата тя беше изненадана от отговора. — Въпреки че е странно нещата да бъдат толкова… толкова публични, след цялото това време, което прекарах сама в писане.
— Мили боже, каква досада — каза Бен, който се появи зад тях. — Ще трябва да измислим нещо по-оригинално, което да казваш, докато си на турнето за представяне на книгата.
— Съпругът ми, моят агент — отбеляза Клеър.
— Между другото — каза Алисън, — Чарли съжалява, че не успя да дойде. Имахме проблем с детегледачката.
— О, всичко е наред — отвърна Клеър.
— Трябва да вечеряме заедно след връщането на Клеър — каза Бен. — Може би вие двамата можете да дойдете в града. — Той докосна гърба на Алисън. — Наистина ни липсвате.
— С удоволствие — рече Алисън и отпи от чашата си. (Докато един от барманите събираше нещата си, той подаде на Алисън чаша, наполовина пълна със синя течност. „Това е последното мартини, каза той. — Не искам да отиде на вятъра“.)
— Ммм — изрече Клеър.
— Е, кога заминаваш на турнето? — попита Алисън.
— След около седмица. Ще посетя само няколко града. Нищо особено.
— Бен, ти ще я придружиш ли?
Той сви рамене, а Клеър поклати глава.
— Ще бъде толкова досадно — обясни тя. — Ще посещавам една след друга неизвестни радиостанции.
— Казва, че ще я следвам като принц Филип, ако отида с нея. Въпреки че според мен може да е забавно. Притежавам нужната поза. — Бен хвана ръцете си зад гърба си и се поклати на пети, а след това добави: — Казах й, че кралицата рядко се появява в магазини в моловете.
Две жени се присъединиха към тях — Паунът от асансьора и момиче със свежо лице и чанта на Марк Джейкъбс, чието собственическо отношение към Клеър загатваше, че или беше новата й най-добра приятелка, или издателят й.
— Невероятно парти! — обяви Паунът. — Всички питат кога ще напишеш продължение на романа.
Клеър се засмя с неудобство.
— Нека първо се справим с тази книга.
— Нали знаеш, че ако веднага издадеш още една книга, това ще увеличи значително продажбите? — каза Паунът.
— Но аз вече казах всичко, което имах да казвам — рече Клеър. — Какво друго остава?
— Секс — каза момичето със свежото лице, а гласът й стана потаен шепот: — В тази книга той не е достатъчен.
— Почакай — намеси се Бен. — Не рекламирате ли книгата като „сексуалното съзряване на едно младо момиче“?
— Разбира се, за да продаваме повече бройки — отвърна Свежото лице. — Но книгата всъщност е доста скромна. Историята свършва, когато героинята отива в колежа сами си помислете колко материал има Клеър от последните десет или петнадесет години!
Алисън внезапно осъзна, че Клеър започва да се дразни. Страните й бяха розови, а очите й — твърди и блестящи. Ръката й потрепваше, докосвайки шията й.
— Първо — каза тя с напрегнат глас, — не забравяйте, че това е измислица. И второ…
Паунът и Свежото лице си размениха погледи. Очевидно бяха привикнали да се занимават с чувствителни писатели. Това беше част от сделката.
— Второ… — Гласът на Клеър заглъхна. Тя погледна Бен умолително.
— Второ — намеси се той, — ако този роман беше дори и съвсем малко основан на личния й живот, продължението би било ужасно скучно. Появява се принцът на бял кон, двамата заживяват щастливо и историята приключва.
Клеър придърпа Бен към себе си и го целуна по бузата.
— О, колко сладко — каза Свежото лице. — Любовна история.
Паунът погледна часовника си.
— Е, време е да тръгвам. Невероятно парти — повтори отново тя. — Поздравления, Клеър.
— Благодаря — промърмори Клеър и изпрати въздушна целувка на двете.
— Ще ти се обадя утре — каза Свежото лице, докато се отдалечаваше, като държеше едната си ръка като телефонна слушалка, с протегнати палец и малък пръст. — Почини си!
Алисън ги наблюдаваше как вървят към вратата и по пътя си грабват останалите по масите книги.