В далечината видя огнено кълбо от светлина. Приличаше на слънце, но Раки предварително знаеше, че е нещо друго. Разбра какво е едва когато перата му започнаха да потъмняват, отделяйки синкав дим…
Почна тогава момчето на полета смел да се радва,
втурна се то без водач и в копнеж да достигне небето,
път нависоко набра. Ала зноят на близкото слънце
восъка дъхав смекчи… Без да е вече баща, се провикна
нещастен бащата:
„Где си, Икаре любим? И где да те диря, Икаре?“