Добра се до вратата и започна да тропа с окървавените си ръце. Не се виждаше никаква светлинка нали беше заковал прозорците — къщата бе потънала в мрак.
— Отвори! — извика той. — Аз съм. Отвори ми! Викаше с пълно гърло, за да заглуши плясъка на крилата.
Тъкмо тогава видя рибояда, сякаш замрял високо над главата му, готов да се стрелне надолу. Чайките закръжиха, размахали крила срещу вятъра, и една по една се оттеглиха. Остана само рибоядът. Един-единствен рибояд в небето над него. Крилата му изведнъж се прибраха към тялото. Той полетя надолу като камък. Нат нададе писък и точно тогава вратата се отвори. Препъна се на прага и се озова вътре, а жена му се хвърли с цялата си тежест към вратата, блъсна я и я затисна с гръб.
В следващия миг чуха как тялото на птицата тупна на земята.
Жена му почисти и превърза раните. Не бяха дълбоки. Най-много бяха пострадали китките и ръцете му. Добре, че беше излязъл с каскет, иначе щяха да докопат и главата му. Ами рибоядът?… Та рибоядът можеше да пробие черепа му.
Децата, естествено, плачеха. Те бяха видели кръвта по ръцете на баща си.
— Хайде, вече всичко е наред — успокои ги Нат. — Нищо ми няма, само няколко драскотини. Джил, я си поиграй с Джони. Мама сега ще ми почисти раните.
Той притвори вратата на нишата, за да не гледат. Жена му бе бяла като платно. Тя пусна чешмата.
— Видях ги — каза му шепнешком. — Започнаха да се събират още, когато мистър Триг доведе Джил. Затворих здраво вратата и тя взе, че се залости. Затова не можах да ти отворя веднага.
— Слава богу, че това се случи с мен — рече Нат. — Ако беше Джил, щяха да я съборят веднага. Една птица само, и край.
Говореха съвсем тихо, за да не разтревожат децата. В това време тя бинтоваше ръцете му и закрепяше марлята на врата му.
— Летят навътре към сушата — каза той, — хиляди птици. Врани, гарвани, че и разни други по-големи. Видях ги от автобусната спирка. Отправят се към градовете.
— А какво ще правят там, Нат?
— Ще нападат. Първо ще се заемат с хората по улиците. После ще се опитат да чупят прозорците, да нахълтват през комините.
— Защо властите не предприемат нещо? Ами да съберат войската, да стрелят с картечници или с Друго!
— Всичко стана внезапно. Нямат готовност. Ще чуем все пак новините в шест часа, може да кажат нещо.
Нат се върна в кухнята, следван от жена си. Джони играеше тихичко на пода. Ала Джил бе неспокойна.
— Птиците — промълви тя. — Чуй ги, татко, отвън са.
Нат се заслуша. Откъм прозорците и вратата се долавяха приглушени шумове. Птиците удряха с крила, жулеха, дращеха, мъчеха се да преодолеят преградата. Това бе шум от многобройни тела, притиснати едно до друго, явно скупчени по первазите. От време на време се чуваше как нещо тупва, удря се о земята — поредната птица се бе стрелнала надолу и бе паднала. „Някои ще се убият така — помисли си Нат, — но това няма да помогне. Къде ти! При толкова много птици!“
— Не се бой, Джил — каза той на глас. — Нали съм заковал дъски на прозорците? Птиците няма как да влязат.
Нат отиде да огледа всички прозорци. Добре се беше потрудил. Не бе оставил и цепнатинка. Все пак реши да ги подсили още. Намери летвички, ламарина, парчета дърво, метални ленти и за по-здраво закова дъските отстрани и напряко. Ударите на чука заглушаваха птичите шумове — търкането на телата, тропането на човките и нещо още по-зловещо, което той не искаше жена му и децата да чуят — трясъка oт счупени стъкла.
— Пусни радиото — каза Нат, — да послушаме малко радио.
Това също щеше да притъпи шума. Качи се горе в спалните да подсили и там прозорците. Чуваше птиците по покрива — драскане на нокти, шум от плъзгане и боричкане.
Реши, че трябва да спят в кухнята и да поддържат огъня. Ще свалят дюшеците и ще ги сложат на пода. Боеше се от комините в спалните. Дъските, с които ги бе запушил отдолу, можеха да поддадат. Виж, в кухнята ще бъдат на сигурно място, заради огъня. Само трябва да обърне цялата работа на шега. Да се престори пред децата, че са уж на палатка. Ако се случи най-лошото и птиците успеят да влязат през комините на спалните, ще минат часове, дори дни, преди да могат да разбият вратите. Птиците ще останат затворени в спалните. Там не можеха да навредят никому. Натъпкани вътре, те ще се задушат и ще умрат. Нат започна да сваля дюшеците. Когато се появи с тях долу, очите на жена му се разшириха от уплаха. Тя помисли, че птиците вече са проникнали на горния етаж.