Когато се успокои, Франк я вдигна и я отнесе до една купа уханно сено близо до кобилата на Робъртсън. Седнаха унесени един до друг, а конят подръпваше краищата на сламеното им ложе. Меги бе склонила глава на гладките голи гърди на Франк, а снопчетата къдрици се разлетяваха около лицето й, когато конят изпръхтяваше в сеното.
— Защо ни наби всички, Франк? — попита Меги. — Казах й, че само аз съм виновна.
Франк свикна с миризмата от повръщано и вече не обръщаше внимание. Протегна ръка, поглади разсеяно кобилата по носа и я избута, щом тя стана твърде любопитна.
— Бедни сме, Меги, и това е главната причина. Сестрите винаги мразят бедните ученици. Като постоиш няколко дни в мухлясалото старо училище на сестра Агата, ще разбереш, че тя не си го изкарва само на Клийри, а и на децата на Маршъл и на Макдонълд. Всички сме бедни. Ако бяхме богати и ходехме на училище с големи коли като О’Брайън, да видиш как щяха да ни се кланят. Но ние не можем да даряваме нито орган на църквата, нито златни одежди на свещениците, нито пък нов кон и двуколка на сестрите. Затова сме без значение. Могат да правят с нас каквото си щат. Спомням си един ден сестра Агата така ми се беше разгневила, че закрещя: „Плачи, за бога! Издай поне звук, Франсис Клийри! Ако ми доставиш удоволствието да те чуя как ревеш, няма вече да те бия толкова често, нито така силно.“ Това е другата причина, поради която ни мрази, и затова струваме повече от децата на Маршъл и на Макдонълд. Тя не може да ни накара да плачем. Иска да й лижем подметките. И аз съм казал вече на момчетата какво ще им се случи, ако някой с името Клийри се разхленчи, като го бият. Това се отнася и за теб, Меги. Колкото и силно да те бие — нито стон. Ти плака ли днес?
— Не, Франк — прозя се тя, клепачите й натежаха, а палецът й пипнешком затърси устата. Франк я настани в сеното и се върна към работата си, като си тананикаше и се усмихваше.
Меги още спеше, когато пристигна Пади. Беше чистил мандрата на Джермън и ръцете му бяха изцапани, а широкополата му шапка бе нахлупена ниско над очите. Той хвърли поглед към Франк, който изчукваше една ос върху наковалнята и край главата му хвърчаха искри, после очите му се извърнаха към дъщеря му, свита в сеното; над заспалото й лице бе свела глава дорестата кобила на Робъртсън.
— Знаех си, че е тук — рече Пади, пусна камшика си и поведе своя стар петнист кон към обора в дъното на плевнята.
Франк кимна, вдигна към баща си онзи тъмноок поглед на съмнение и неувереност, който толкова дразнеше Пади, и отново се върна към нажеженото до бяло желязо, а голите му плещи лъщяха от пот.
Пади свали седлото от коня, вкара го пред една ясла, напълни отделението за вода, а после забърка овес и трици с малко вода, за да го нахрани. Животното гальовно му изпръхтя, когато той изсипа сместа в яслата, и го проследи с очи, като излизаше от ковачницата и спря пред голямото корито отвън. Пади съблече ризата си, изми си ръцете, лицето и гърдите, при което намокри бричовете и косата си. Избърса се в един стар чувал и се обърна към сина си:
— Майка ти ми каза, че изгонили Меги от училище. Знаеш ли какво точно се е случило?
Франк остави изстиващото желязо.
— Горкото малко глупаче повърнало върху сестра Агата.
Сподавяйки набързо усмивката си, Пади се извърна за момент към стената, докато се овладее. После пак погледна Меги.
— Развълнувала се е, че тръгва на училище, а?
— Не знам. Повърна и сутринта, преди да тръгнат, та се забавили и закъснели за звънеца. Наказали ги с по шест удара с пръчка, но Меги го приела много тежко, защото смятала, че само тя е виновна. След обяда сестра Агата пак се нахвърлила върху нея и Меги оляла с хляб и мармалад чистата й черна дреха.
— И после?
— Сестра Агата я набила едно хубаво и я изгонила.
— Е, май доста й е дошло за днес наказанието. Моите уважения към сестрите, а и не е наша работа да им се месим, но ми се щеше да не се престарават толкова с пръчката. Сигурно не им е лесно да набият в нашите дебели ирландски глави писането, четенето и смятането, но в края на краищата нали това е първият учебен ден на малката Меги…
Франк гледаше баща си изумен. Никога по-рано Пади не бе разговарял с най-големия си син по мъжки. В своята изненада, забравил постоянната омраза, Франк си помисли, че макар да е сдържан и горд, Пади обича Меги повече от синовете си. Обзе го почти топло чувство към баща му и той му се усмихна, този път без недоверие.
— Прекрасно дете е, нали?
Пади кимна разсеяно, загледан в нея. Конят изпръхтя; Меги се размърда, обърна се и отвори очи. Като видя баща си, изправен до Франк, тя бързо се надигна и лицето й пребледня от страх.