Выбрать главу

— Е, Меги, момичето ми, какви работи са ставали днес, а? — Пади се наведе, вдигна я от сеното и дъхът му спря, като го лъхна миризмата. После сви рамене и силно я притисна до себе си.

— Набиха ме, татко — призна си тя.

— И доколкото познавам сестра Агата, няма да ти е за последен път — засмя се той и я качи на рамото си. — Я по-добре да видим дали мама е стоплила вода в казана да те изкъпе. Миришеш по-лошо и от мандрата на Джермън.

Франк излезе на вратата и проследи с поглед двете огненочервени глави, които се отдалечиха, поклащайки се, нагоре по пътеката, после се обърна и видя прикованите в него топли очи на дорестата кобила.

— Хайде, стара кранто, дай да те пояздя до дома — рече той и хвана един оглавник.

Повръщането на Меги се оказа истинско спасение за нея. Сестра Агата продължаваше да я бие редовно, но все от разстояние, за да избегне последиците. А това правеше удара й по-слаб и по-неточен.

Мургавото момиче на чина до нея беше най-малката дъщеря на един италианец, собственик и управител на светлосиньото кафене в Уахин. Казваше се Тереза Анунцио и беше глупава точно толкова, че сестра Агата да не й обръща внимание, но не и прекалено глупава, та да стане прицелна точка на монахинята. Когато й поникнаха зъбите, стана много красива и Меги я обожаваше. През междучасията те се разхождаха из двора, прегърнати през кръста, което беше знак, че са „най-добри приятелки“, недостъпни за ухажванията на други. И все си говореха, говореха.

Веднъж на обяд Тереза я заведе в кафенето да я запознае с майка си, с баща си и с по-големите си братя и сестри. Те бяха очаровани от огненорусите й коси, а тя от тяхната смугла кожа; когато тя извърна към тях големите си красиви пъстри очи, я сравниха с ангел. От майка си Меги бе наследила особен финес, който веднага се долавяше и не убягна и на семейство Анунцио. И те като Тереза се заеха да я ухажват и я гостиха с големи месести картофи, изпържени в казан с цвъртяща мазнина от агнешко, и парче изчистена риба с великолепен вкус, оваляна в тесто и потопена в димящия съд мазнина при картофите, но в отделна телена мрежа. Меги никога не бе яла толкова вкусни неща и й се искаше по-често да идва в това кафене. Но за такава покана се изискваше специално разрешение от майка й и от монахините.

В къщи разправяше непрекъснато какво казала Тереза и какво направила Тереза, докато Пади веднъж изрева, че му е омръзнало да слуша за Тереза.

— Не смятам, че е чак толкова добре да има човек много вземане-даване с макаронаджии — скара се той, обзет от инстинктивното недоверие на британските заселници към по-мургавите или средиземноморските раси. — Макаронаджиите са мръсни, Меги. Не се мият често — обясни той не твърде уверено, смутен от обидения и пълен с укор поглед на Меги.

Обзет от силна ревност, Франк се съгласи с него. Така че Меги вече рядко говореше в къщи за своята приятелка. Но отношението на домашните й не влияеше върху тази дружба, която поради голямото разстояние и без това беше ограничена само до дните и часовете в училище. Боб и момчетата бяха много доволни, че сестра им беше така прехласната по Тереза, защото можеха да си препускат из училищния двор, сякаш сестра им не съществуваше.

Причудливите неща, които сестра Агата постоянно пишеше на дъската, започнаха да стават разбираеми. Меги научи, че знакът „+“ означава да събереш числата, а „–“ изискваше да се извади от горното число долното и да се получи друго, по-малко от първото. Тя беше умно дете и щеше да стане много добра, та дори и блестяща ученичка, стига да можеше да преодолее страха си от сестра Агата. Но щом пронизващите очи се насочеха към нея и дрезгавият старчески глас сопнато питаше нещо, тя почваше да се запъва, да заеква и не можеше да мисли. Аритметиката й беше лесна, но когато я вдигнеха да покаже знанията си, не си спомняше колко е две и две. Четенето я въведе във вълшебен свят, на който тя не можеше да се насити. Но щом сестра Агата я изправяше да прочете нещо на глас, тя не успяваше да изрече нито „котка“, нито „мяу“ дори. Струваше й се, че вечно трепери под язвителните забележки на сестра Агата или се изчервява, понеже другите й се подиграват. Защото сестра Агата показваше за присмех все нейната плоча за писане и използуваше като пример за немарливост все нейните прилежно изписани листи. Някои от по-богатите деца имаха гуми за изтриване, но Меги си служеше за това само с върха на пръста си, който тя наплюнчваше и разтриваше припряно върху сгрешеното, докато написаното се зацапваше, а хартията се белеше на фитилчета. Получаваха се дупки, което беше строго забранено, но Меги беше готова на всичко, само да избегне упреците на сестра Агата.