Колкото до Меги, тя не беше в състояние да направи сравнение между майката на Тереза — лъчезарна, пълна и дребничка, и своята майка — стройна и винаги сериозна. Затова не си казваше: „Ще ми се мама да ме прегърне и да ме целуне…“, а: „Ще ми се майката на Тереза да ме прегърне и да ме целуне…“ Но въображението й беше заето много по-малко с такива нежности, отколкото с кукленския порцеланов сервиз за чай. Така изящен, тъничък и крехък! Толкова красив! Ех, да имаше и тя порцеланов сервиз, с който да даде на Агнес следобедния чай в истинска синьо-бяла чашка и на истинска синьо-бяла чинийка!
По време на петъчната служба в старата църква с хубавата причудлива маорска дърворезба по стените и маорска стенопис по тавана Меги коленичи и се помоли да има свой собствен порцеланов сервиз. Отец Хейс вдигна високо дарохранителницата, в която нафората смътно се виждаше в стъкления съд, инкрустиран с лъчи от скъпоценни камъни, и благослови сведените глави на богомолците. Но не и Меги, защото тя изобщо не видя нафората: мъчеше се да си спомни колко бяха чинийките в сервиза на Тереза. А когато маорите в галерията при органа запяха божествена песен, Меги вече се носеше в шемета на сините багри, далеч от католицизма и Полинезия.
Краят на учебната година наближаваше, а декември и нейният рожден ден вещаеха идването на лятото, когато Меги научи колко скъпо се плаща за поривите на сърцето. Седеше на едно високо столче до печката, за да й среши Фий косата както обикновено за училище. А това беше сложна работа. Косата на Меги беше естествено къдрава и майка й смяташе това за истинско щастие. Момичетата с прави коси, когато пораснеха, виждаха много зор, когато трябваше да превърнат в пищни вълнисти прически увисналите си редки кичури. За през нощта къдриците на Меги, стигащи почти до коленете й, биваха до болка навивани около парцалчета от стар бял чаршаф, накъсан на дълги ивици и всяка сутрин тя се покатерваше на столчето, за да махне Фий парцалчетата и да й разреши къдриците.
Фий хващаше един дълъг сноп коса в лявата си ръка и с четка в другата умело го завиваше около показалеца си, докато се получеше лъскаво дебело руло; тогава внимателно издърпваше пръста си и го разпущаше в дълга, завидно гъста букла. Тази процедура се повтаряше около дванадесет пъти, после къдриците отпред се прибираха на тила със свежо изгладена бяла тафтена панделка и Меги беше готова за деня. Всички останали момичета ходеха на училище с плитки и си разпускаха косите само при особени случаи, но по този въпрос Фий беше непреклонна. Меги трябва винаги да ходи с къдрици, колкото и скъпи да са минутите сутрин. Фий не разбираше колко неуместни бяха усилията й, тъй като косата на Меги и без това беше най-красивата в цялото училище, а като напомняше това ежедневно с къдриците й, навличаше й само завист и омраза.
Процедурата беше болезнена, но Меги беше така свикнала, че не усещаше вече, пък и откакто се помнеше, все така правеха. Силната ръка на Фий безмилостно прекарваше четката през възли и оплетени кичури, докато очите на Меги плувнеха в сълзи, и тя се вкопчваше с две ръце в стола, за да не падне. Беше понеделник от последната седмица на учебната година и рожденият й ден беше само след два дни. Тя се държеше за стола и си мислеше за порцелановото сервизче, убедена, че то ще си остане само мечта. Бе видяла едно в универсалния магазин на Уахин, но имаше вече достатъчно представа за цените, за да знае, че е недостъпно за оскъдните средства на баща й.
Внезапно Фий нададе вик, толкова необичаен, че изтръгна Меги от унеса й и накара мъжете, все още около масата за закуска, да извърнат любопитно глави.
— Велики боже! — рече Фий.
Пади скочи на крака изумен: никога не беше чувал Фий да споменава напразно името господне. Тя държеше една къдрица в ръка, вдигнала четката в другата, а лицето й беше изкривено от ужас и погнуса. Пади и момчетата се скупчиха наоколо. Меги се опита да види какво става, но я плеснаха с бодливата четка, от което в очите й бликнаха сълзи.
— Погледни! — прошепна Фий, като поднесе къдрицата към един слънчев лъч, за да я види Пади по-добре.
Косата блестеше като злато на слънцето и отначало той не забеляза нищо. После съзря някаква животинка, която лазеше по ръката на Фий. Той също взе една къдрица и между отблясъците на светлината по нея различи и други такива животинки, забързани насам-натам. Мънички бели гадинки бяха полепнали на гроздове по отделни косми и усилено образуваха нови такива купчинки. Косата на Меги гъмжеше като кошер.