— Тя има въшки! — заключи Пади.
Боб, Джек, Хю и Стю надникнаха и се отдръпнаха като баща си на безопасно разстояние. Само Франк и Фий продължиха да се взират в косата на Меги като хипнотизирани, а Меги седеше свита и се чудеше какво е сторила. Пади се отпусна тежко в уиндзорското си кресло, загледа се в огъня и запремига угрижен.
— От онова момиче на макаронаджиите — каза той най-сетне и погледна гневно Фий. — Проклети копелета, гнусни свини!
— Пади! — ахна Фий потресена.
— Прости за ругатнята, майко, но като си помисля, че тази проклета макаронаджийка е предала въшките си на Меги, ще ми се начаса да ида в Уахин и да разбия цялото им мръсно кафене! — избухна той и стовари с ожесточение юмрук върху коляното си.
— Мамо, какво има? — успя най-сетне да проговори Меги.
— Виж, мърла такава! — Майка й тикна ръката си пред очите й. — Цялата ти коса е пълна с тези неща от онова кръглооко момиче, с което си толкова близка. Сега какво да те правя?
Меги зяпна по малкото нещо, което търсеше по гладката кожа на Фий по-космато място, и се разплака.
Без да става нужда да му се казва, Франк грабна бакъра за вода, а Пади крачеше из кухнята, викаше и гневът му растеше, щом погледнеше към Меги. Най-после отиде до закачалките, заковани на стената зад задната врата, нахлупи си шапката и откачи от пирона дългия камшик.
— Отивам в Уахин, Фий, за да пратя онзи проклет макаронаджия по дяволите с гнусните му риби и картофи. После ще ида при сестра Агата и ще й кажа мнението си за нея, дето пуска в училище въшливи деца.
— Внимавай, Пади — замоли го Фий. — Ами ако не е виновно онова момиче? Дори да има въшки, може и тя като Меги да ги е хванала от някой друг.
— Глупости — прекъсна я той презрително; слезе тежко по задните стълби и след няколко минути чуха копитата на кобилата му да трополят надолу по пътя. Фий въздъхна и отчаяно погледна Франк.
— Е, дано имаме късмет да не отиде в затвора. Франк, я извикай момчетата вътре. Днес няма да се ходи на училище.
Фий внимателно прегледа косите на синовете си, един след друг, после на Франк, а него накара да провери и нейната. Оказа се, че не е засегнат никой друг освен Меги, но Фий нямаше намерение да рискува. Когато водата в големия казан за пране завря, Франк свали от стената легена за чинии и го наля до половина с гореща вода; после го допълни със студена. Отиде до навеса и донесе оттам една неотворена двадесетлитрова туба с газ, извади от килера един калъп силен сапун за пране и се зае с Боб. Главата на всеки потапяше за момент в легена, после отгоре й изсипваше няколко чаши газ и тази лепкава сплъстена маса се натриваше със сапун. Газта и сапунената луга пареха, момчетата виеха от болка и ожесточено триеха очи, чешеха почервенялата щипеща кожа по главата, като заплашваха с ужасна мъст всички макаронаджии.
Фий извади от кошничката за шев ножиците. Върна се при Меги, която от цял час и повече не смееше да мръдне от стола, и с ножица в ръка се загледа в красивите вълни коса. После взе да ги реже — щрак! щрак! — докато дългите къдрици се струпаха на лъскави купчинки по пода, и бялата кожа на Меги се показа тук-там на неравни петна по цялата й глава. Разколебана, Фий се обърна към Франк.
— Дали да не я острижа до кожа? — попита тя и стисна устни.
Франк посегна да я спре.
— Недей, мамо — възропта той. — Няма нужда. Достатъчно е да я облеем добре с газ. Моля те, не я стрижи!
Закараха Меги до масата и я държаха над легена, докато заливаха обилно главата й с газ и търкаха с разяждащия сапун остатъка от косата. Когато най-после решиха, че й стига, тя вече не можеше да вижда: толкова бе трила очите си от лютивия сапун, а по лицето и по кожата на главата й се бяха появили мехурчета. Франк събра отрязаните къдрици в хартия и ги хвърли в печката, после взе метлата и я потопи в съд с газ. Той и Фий също си измиха косите, задъхвайки се от паренето на сапуна. След това Франк взе едно ведро и изтърка пода с дезинфекционен разтвор.
Когато кухнята стана стерилна като болница, те минаха през спалните, събраха всички чаршафи и одеяла от леглата и до края на деня изваряваха, изстискваха и простираха спалното бельо на цялото семейство. Дюшеците и възглавниците бяха извадени до задната ограда и напръскани с газ, на килимите от салона извадиха душата от тупане. Всички момчета бяха впрегнати да помагат, само Меги бе изолирана в пълна немилост. Тя се промъкна зад плевнята и заплака. Сърцето я болеше от търкането, изгарянията и мехурите и така се срамуваше, че не смееше дори да погледне Франк, когато той дойде да я потърси и напразно я убеждаваше да се прибере.