Накрая я издърпа в къщи насила, а тя риташе и се бореше, докато се сви в един ъгъл и там дочака Пади да се върне от Уахин късно следобед. Той видя остриганата коса на Меги и заплака, като се поклащаше в уиндзорското кресло, захлупил лицето си с ръце, а другите пристъпваха наоколо от крак на крак и им се щеше да са навсякъде другаде в този момент, но не и тук. Фий свари чай и сипа една чаша на Пади, който почваше да се съвзема.
— Какво стана в Уахин? — попита тя. — Ужасно се забави.
— Най-напред натрих с камшика онзи проклет макаронаджия в обора. После забелязах, че Маклиъд, застанал пред магазина си, гледа, и му разказах какво се е случило. Маклиъд събра неколцина от мъжете в кръчмата и набутахме всичките италианци в обора заедно с жените, после плиснахме вътре няколко галона дезинфекционен разтвор. Тогава отидох в училището при сестра Агата и ако ме питат, тя е за връзване, дето не е забелязала нищо. Издърпа онова момиче от чина да му погледне косата и, разбира се, цялата беше въшлясала. Прати я в къщи и й каза да не се връща, докато не се изчисти. Оставих я заедно със сестра Диклън и сестра Катрин да преглеждат главите на всички ученици, защото много от тях се оказаха с въшки. Трите монахини се чешеха като луди, когато смятаха, че никой не ги гледа. — Той се засмя широко, като си спомни, но щом видя главата на Меги, пак помръкна. — А що се отнася до теб, госпожице — заговори й той строго, — повече никакви макаронаджии и въобще никой друг освен братята ти. Ако те не ти харесват, толкова по-зле. А ти, Боб, да знаеш, че отсега нататък Меги няма да има нищо общо с когото и да било в училище освен с теб и момчетата. Ясно ли е?
— Да, татко — кимна Боб.
На другата сутрин Меги с ужас разбра, че трябва да върви на училище както обикновено.
— Не, не! Не мога да ида! — простена тя, вкопчила ръка в главата си. — Мамо, мамо, не мога да ида така на училище при сестра Агата.
— Можеш, можеш — отвърна майка й, без да обръща внимание на умолителния поглед на Франк. — Ще те науча аз тебе!
И Меги тръгна, като влачеше крака, а главата й бе увита в голяма кафява кърпа. Сестра Агата не й обърна никакво внимание, но през междучасието другите момичета я хванаха и дръпнаха забрадката й да видят на какво прилича. Лицето й не беше толкова обезобразено, но главата й представляваше ужасна гледка, цялата в рани и мехури. Щом видя какво става, Боб пристигна и дръпна сестра си в един отдалечен ъгъл на „ямата за крикет“.
— Не се занимавай с тях, Меги — каза той грубо, завърза неумело кърпата около главата й и я потупа по скованите рамене. — Злобни животинчета. Защо не се сетих да скрия няколко от онези гадинки — сигурно щяха да изтраят. И щом всички забравят случая, да ги пръсна отново по няколко глави.
Другите трима Клийри също се скупчиха около тях и останаха да пазят Меги, докато избие звънецът.
Тереза Анунцио дойде за малко на обяд — с остригана глава. Опита се да се нахвърли върху Меги, но момчетата веднага я отблъснаха. Докато отстъпваше, тя размаха във въздуха дясната си ръка със свит юмрук и удари с него лявата по бицепса — смайващ, загадъчен жест, който никой не разбра, но който момчетата жадно поеха и запомниха за бъдеща употреба.
— Мразя те — запищя Тереза. — Татко ми трябва да се махне оттук заради това, което направи баща ти. — Извърна се и побягна от двора с рев.
Меги стоеше с вдигната глава и правеше усилия да не заплаче. Извличаше поука. Няма значение какво мислят другите, няма, няма. Останалите момичета я отбягваха отчасти защото се страхуваха от Боб и Джек, отчасти защото родителите им, подочули за случая, им бяха наредили да стоят настрана: приятелството с Клийри обикновено навличаше неприятности. Така че Меги прекара последните няколко учебни дни напълно отлъчена. Дори сестра Агата съблюдаваше новата политика и си изливаше яда само върху Стюърт.
Както ставаше при рождените дни на всички малки деца, ако се случеха в учебен ден, така и празникът на Меги бе отложен за събота, когато тя получи мечтания порцеланов сервиз за чай с китайски мотиви. Той беше подреден върху изящна чуждоземска маса със столове, изработени в несъществуващото свободно време на Франк, а на едно от двете малки столчета беше настанена Агнес с нова синя рокля, ушита в несъществуващото свободно време на Фий. Меги се загледа жално във веселите синьо-бели мотиви, опасващи всеки един от малките предмети, в причудливи дървета с пухкави цветчета, в плетениците на мънички пагоди, в странно стихналата двойка птички и във фигурките на другите птици, полетели над извитото мостче. Те бяха загубили цялото си очарование. Тя се досещаше защо семейството се разоряваше да й купува онова, което смятаха, че най-силно желае. Затова тя покорно приготви чай за Агнес в малкия ъгловат чайник, изпълнявайки ритуала като в захлас. След това упорито продължи да си играе със сервиза години наред, без да счупи, нито да нащърби дори едно съдче. На никого не можеше да мине през ум, че тя ненавиждаше и сервиза, и синята масичка със столовете, и синята рокля на Агнес.