— Така ли? — попита тя, като направи сдържан опит да се усмихне, без да отмества погледа си от неговия.
Той изведнъж започна да проумява с какво е привличала кардинала, че да я обича толкова силно. У Джъстийн го нямаше, пък и той самият не беше кардинал де Брикасар. Той търсеше други неща у жената.
— Да, много твърда жена сте — повтори той.
Тя изведнъж долови намека и трепна.
— Откъде знаете за Дейн и Ралф? — попита тя колебливо.
— Досетих се. Но не се тревожете, мисис О’Нийл, никой друг не знае. Досетих се, защото познавах кардинала много преди да срещна Дейн. Всички в Рим мислеха, че кардиналът е ваш брат и вуйчо на Дейн, но Джъстийн ми отвори очите още като се срещнахме първия път.
— Джъстийн ли? Само не Джъстийн! — извика Меги.
Той посегна да хване ръката и, която неистово се удряше в коляното й.
— Не, не, не, мисис О’Нийл! Джъстийн изобщо нищо не подозира и се надявам никога да не узнае. Спомена ми съвсем неволно, че Ралф не й е вуйчо. Повярвайте ми.
— Сигурен ли сте?
— Да, кълна ви се.
— Тогава защо, за бога, не иска да дойде да ме види? Защо не смее да ме погледне в очите?
Не само думите, но и болката в гласа й му подсказаха какво бе измъчвало майката на Джъстийн през двегодишното отсъствие на дъщеря и. Първоначалната цел на идването му отстъпи пред една нова цел — да разсее опасенията на Меги.
— Аз съм виновен за това — рече той твърдо.
— Как вие? — недоумяваше Меги.
— Джъстийн възнамеряваше да отиде в Гърция с Дейн и е убедена, че ако го беше направила, той щеше да е още жив.
— Глупости — отвърна Меги.
— Разбира се. Само че Джъстийн не мисли така. От нас зависи да я убедим в това.
— Нищо не зависи от мен. Вие, изглежда, не разбирате, мистър Хартхайм: Джъстийн никога през живота си не ме е слушала, а дори и някога да съм имала известно влияние над нея, то вече е напълно изчезнало. Тя не желае дори да ме погледне. — В гласа й звучеше поражение, но не и отчаяние. — Попаднах в същия капан като майка си — продължи тя, поовладяла се. — Дройда е моят живот… къщата, книгите… Тук съм необходима, има смисъл да живея. Тук има хора, които се осланят на мен. Моите деца никога не са се осланяли на мен, разбирате ли? Никога.
— Не е вярно, мисис О’Нийл. Ако беше така, Джъстийн щеше да дойде при вас без никакви угризения. Подценявате обичта, която тя изпитва към вас. Аз наистина съм виновен за онова, което Джъстийн преживява, защото тя остана в Лондон заради мен, за да бъде с мен. Но сега тя страда заради вас, а не заради мен.
Меги се наежи:
— Тя няма никакво право да страда заради мен. Нека да страда заради себе си, ако трябва, но не и заради мен. В никакъв случай заради мен!
— Сега вярвате ли ми, че тя не знае нищо за Дейн и кардинала?
Държанието на Меги се промени, сякаш той й беше напомнил, че има и други важни неща, които тя не забелязва.
— Да — отвърна тя, — вярвам ви.
— Дойдох при вас, защото Джъстийн има нужда от помощта ви, а не може да я поиска — обяви той. — Трябва да я убедите, че е необходимо отново да поеме конците на своя живот, и то не живот в Дройда, а собствения си живот, който няма нищо общо с Дройда.
Той се облегна назад в стола си, кръстоса крака и запали нова цигара.
— Джъстийн е надянала нещо като отшелническа власеница, без да има никакво основание. Единствено вие можете да я накарате да проумее това. Но имайте пред вид, че ако го направите, тя няма никога да се върне тук, а продължи ли да кара както сега, нищо чудно да се върне тук завинаги.
— Сцената не е достатъчна за човек като Джъстийн — продължи той — и скоро ще настъпи денят, в който тя ще го разбере. Тогава тя ще потърси хора: или семейството си в Дройда, или мен. — Той й се усмихна с дълбоко разбиране. — Но Джъстийн не би се задоволила и само с хора, мисис О’Нийл. Ако тя избере мен, ще има и сцената — нещо, което Дройда не би могла да й предложи. — Сега той гледаше Меги сурово, като противник. — Дойдох да ви помоля да направите така, че тя да предпочете мен. Колкото и жестоко да звучи, аз имам повече нужда от нея, отколкото вие.
Меги продължаваше да го държи на разстояние.
— В Дройда няма да й е чак толкова лошо — възрази тя. — Говорите така, сякаш да се върне тук, би означавало край на живота й, но не е така. Тя пак би могла да има сцената. И тази страна е цивилизована. А ако се омъжи за Бой Кинг, на което дядо му и аз се надяваме от години, в нейно отсъствие децата и ще бъдат обградени с не по-малко грижи, отколкото ако се омъжи за вас. Тук е нейният истински дом! Тя познава и разбира тукашния начин на живот. Ако избере него, няма да се чувства чужда. Бихте ли могли да кажете същото за живота, който вие искате да й предложите?