Като си помисли това, тя горко си поплака, после успя да се овладее достатъчно и да си каже, че не бива да става глупава. Въртеше се в леглото и биеше възглавницата в безполезни опити да заспи, докато накрая се отказа, и както беше легнала, зачете някакъв текст. След няколко страници думите предателски взеха да се размазват и да плуват пред очите й и колкото да се мъчеше да запрати отчаянието в някое затънтено кътче, на съзнанието си, то все пак я надви. Най-сетне, когато оскъдната светлина на късното лондонско утро се процеди през прозорците, тя седна на бюрото си. Усещаше студа, чуваше далечния тътен на уличното движение, миришеше й на влага, в устата си имаше кисел вкус. Мисълта за Дройда изведнаж й се стори много привлекателна. Уханен чист въздух, тишина, нарушавана само от звуците на природата. Покой.
Тя взе една от черните си писалки и започна да пише писмо на майка си, докато сълзите й постепенно съхнеха.
Надявам се, че разбираш защо, откакто Дейн умря, не съм се връщала у дома, но каквото и да си мислиш, сигурно ще се зарадваш, като ти съобщя, че смятам да поправя тази си грешка, и то завинаги.
Точно така. Връщам се завинаги, мамо. Ти беше права — дойде времето да закопнея за Дройда. Известно време летях, но вече разбрах, че мога да намеря смисъл само в това. Какво друго може да ме очаква, освен да се влача по сцените до края на живота си? И какво друго има тук за мен освен сцената? Искам нещо сигурно, стабилно, трайно и затова се връщам в Дройда, защото тя е точно такава. Край на празните мечти. Кой знае? Може би ще се омъжа за Бой Кинг, ако той все още ме иска, и най-сетне ще направя нещо полезно в живота си, като например цяло ново племе обитатели на Северозападните равнини. Уморена съм, мамо, толкова уморена, че не знам какво говоря и нямам сили да напиша онова, което чувствувам.
Нищо, друг път ще се опитам. Представленията на Лейди Макбет свършиха и аз още не съм решила с какво да се заема идния сезон, така че никога няма да сбъркам с решението си да направя последен поклон от сцената. Лондон гъмжи от актриси. Клайд за две минути ще ме замести с друга, но мястото ми сред вас няма кой да запълни, нали? Съжалявам само, че ми трябваха тридесет и една години, докато проумея това.
Ако Рейн не беше ми помогнал, щеше да трае още по-дълго, но той е толкова проницателен човек. Никога не те е виждал, но, изглежда, те разбира по-добре от мен. Нали казват, че зрителят по-добре вижда играта. Това важи и за него. Омръзнало ми е да наблюдава живота ми от своите олимпийски висини. Той, изглежда, мисли, че е задължен на Дейн или му е дал някакво обещание и постоянно ми досажда с посещенията си. Докато не си дадох сметка най-сетне, че в същност аз му досаждам. Като се прибера в Дройда, неговото задължение или обещание губи сила, нали? Трябва да ми е благодарен поне загдето ще му спестя пътуванията със самолет.
Щом се организирам, ще ти пиша отново, да ти кажа кога да ме чакаш. А дотогава не забравяй, че те обичам, макар и по моя странен начин.
Тя се подписа без обичайния замах и името й в края на писмото напомняше повече на упражненията в училище, писани под зоркия поглед на контролиращата ги калугерка. Джъстийн сгъна листата, пъхна ги в плик за въздушна поща и написа адреса. Пусна писмото на път за театъра, преди да играе за последен път Лейди Макбет.
Веднага се зае да изпълни намерението си да напусне Англия. Клайд беше толкова потресен, че изпадна в пристъп на ярост и се разкрещя, но на другия ден се преобрази напълно и благосклонно отстъпи. Не беше проблем да се прекрати и договорът за наема на апартамента, защото жилището беше в категорията на най-търсените. Още щом се разчу, хората започнаха да звънят всеки пет минути, докато тя най-сетне откачи слушалката. Мисис Кели, която й беше помагала още от пристигането й в Лондон, скръбно сновеше сред хаоса от стърготини и сандъци, като оплакваше съдбата си, и тайно постави слушалката обратно на мястото й с надеждата, че ще се обади някой, който би бил в състояние да убеди Джъстийн да промени решението си.
В разгара на подготовката наистина се обади човек с такава власт, но не за да я убеди да остане — Рейн дори и не знаеше, че тя заминава. Той просто я помоли да му бъде домакиня на официалната вечеря, която давал в къщата си на Парк Лейн.
— Какво значи това „къща на Парк Лейн“? — почти изписка от изненада Джъстийн.
— Ами Англия вече толкова активно участвува в Общия пазар, че се налага да прекарвам все повече време в Лондон и ми е по-удобно да имам нещо като база тук, та затова наех една къща на Парк Лейн — обясни той.