— Съмнявам се, разбира се. Та кой мислещ човек не би се съмнявал! Именно за това е тази празнота у мен понякога. — Погледът му бе насочен някъде отвъд нея, към нещо, което тя не можеше да види. — Знаете ли, бих се отрекъл от всяка амбиция, от всяко желание, ако мога да бъда съвършен свещеник.
— Във всяко нещо съвършенството е непоносимо скучно — отвърна тя. — Що се отнася до мен, предпочитам да има и малко несъвършенство.
Той се разсмя и я погледна с възхищение, примесено със завист. Тя бе несъмнено забележителна жена.
Беше останала вдовица преди тридесет и три години, а единственият й син бе умрял още като невръстно дете. Поради особеното й положение в обществото на Гилънбоун тя не беше приела нито едно от предложенията, направени от по-амбициозни мъже. Като вдовица на Майкъл Карсън, тя беше безусловно кралица, но като съпруга на някого трябваше да предостави на мъжа си да се разпорежда с всичките й владения. А Мери Карсън не беше от онези, които бяха се съгласили да свирят втора цигулка. Затова се бе отрекла от плътта в името на властта. Да има любовник, беше немислимо, понеже Гилънбоун бе такъв добър проводник на клюките, както жицата — на електрическия ток. А тя най-малко от всичко искаше да я уличат в човешка слабост.
Но сега бе вече достатъчно възрастна и можеха да я смятат неуязвима за изкушенията на плътта. И ако младият нов пастор така ревностно изпълняваше задълженията си към нея, то тя му се отплащаше с някои дребни подаръци като например автомобил, в това нямаше нищо нередно. Здрава опора на църквата през целия си живот, тя винаги бе проявявала щедрост към своята енория и духовния й пастир — дори когато отец Кели не можеше от хълцане да си прочете литургията. И не единствено тя беше благотворително настроена към приемника на отец Кели. Отец Ралф де Брикасар бе спечелил благоразположението на всеки член от своето паство, бил той богат или беден. Ако онези, които живееха по-далеч, не можеха да дойдат на църква в Гили, той отиваше при тях и то на кон, преди Мери Карсън да му подари колата. Със своята кротост и доброта спечели симпатиите на всички, а някои го обикнаха искрено. Мартин Кинг от Бугела поднови мебелировката в презвитерството, без да жали пари, а Доминик О’Рурк от Дибън-Дибън нае една добра икономка и й плащаше заплатата.
Така от висотата на възрастта и положението си Мери Карсън можеше да се радва на компанията на отец Ралф, без да буди подозрения: приятно й беше да кръстоса остроумието си с това на не по-малко интелигентен събеседник, правеше й удоволствие да го сразява в словесните схватки, макар и никога да не беше сигурна дали е излязла победителка.
— Да се върнем на това, което казахте — че Гили не е място, което би избрал папският нунций — поде тя, като се настани по-удобно в креслото. — Какво според вас би направило достатъчно силно впечатление на негово преосвещенство, та да го накара да превърне Гили в един от стълбовете на своите владения?
Свещеникът се усмихна печално.
— Трудно е да се каже. Може би някакъв изумителен успех например. Внезапното избавление на хиляди души или пък неочакваното изцеление на хроми и слепи… Но времето на чудесата отдавна е отминало.
— Ами, ами! Съмнявам се. Според мен господ просто е променил методите си. В наши дни си служи с пари.
— Колко сте безцеремонна. Може би затова ми допадате толкова много, мисис Карсън.
— Името ми е Мери. Наричайте ме, моля ви, Мери.
Мини влизаше с чая, сервиран върху масичка на колела, когато отец де Брикасар отвърна:
— Благодаря ви, Мери.
Докато ядяха топлите банички и препечените филийки с аншоа, Мери Карсън рече с въздишка:
— Драги отче, искам тази сутрин да се помолите особено горещо за мен.
— Наричайте ме Ралф — каза той и продължи шеговито: — Едва ли бих могъл да се моля за вас още по-горещо, отколкото досега, но ще се опитам.
— Чаровен сте! Или криете някакъв намек в думите си? Не държа на външната форма, но с вас никога не съм сигурна дали зад нея не се таи нещо друго. Както давате например бучка захар на коня. Какво точно мислите за мен, отче де Брикасар? Никога не ще узная, защото винаги ще бъдете достатъчно тактичен да не ми кажете, нали? Похвално, похвално… Но поне се молете за мен. Аз съм стара и имам много грехове.
— Възрастта не щади никого, а и аз съм грешен.
Дрезгав смях се изтръгна от гърлото й.
— Всичко бих дала да разбера какви са греховете ви. Истина ви казвам. — Тя помълча за момент и после промени темата: — Останах без главен пастир.