Когато тя притихна, Франк я накара да му разкаже какво се е случило; взе куклата и погледна изненадан в кухата глава, като се мъчеше да си спомни дали в неговото детство го бяха спохождали такива странни страхове. Но в някогашните му видения имаше хора или шепот и ледени погледи. Лицето на майка му сгърчено и измъчено, треперещата й ръка, хванала неговата, отпуснатите й рамене.
Какво бе видяла Меги, че да я разстрои така? Той си помисли, че тя не би се разтревожила толкова, ако от клетата Агнес бе рукнала само кръв, когато и падна косата. Кръвта беше нещо нормално: поне веднъж в седмицата се случваше на някого от семейство Клийри да му потече кръв.
— Очите й, очите й — прошепна Меги, отвръщайки поглед от куклата.
— Тя е страшно интересна, Меги — тихичко й заговори той, сгушил лице в косата й. Колко бе мека и гъста, и пищна на цвят!
Мина половин час, докато я придума да погледне Агнес, и още половин час я увещаваше да надникне в оголената дупка. Показа й как се движат очите, колко внимателно са прикрепени, за да са точно на място и същевременно да се отварят и затварят лесно.
— Хайде сега, време е да се прибираш — каза й той, вдигна я на ръце и пъхна куклата между своите гърди и нейните. — Ще накараме мама да я оправи, ще изперем и ще изгладим дрехите й и отново ще залепим косата. За перлите ще й направя хубави фиби, за да не падат и да нагласяш косата й, както си искаш.
Фиона Клийри седеше в кухнята и белеше картофи. Беше много красива и изящна жена, малко под средния ръст, но с доста сурово и строго лице. Имаше чудесна фигура с тънък кръст, който не се бе променил въпреки шестте деца, които бе носила под него. Роклята й беше от груб сив плат, полите й докосваха безупречно чистия под, а отпред имаше голяма бяла колосана престилка, преметната през врата и вързана на кръста с бухнала, правилна панделка. От ставането си сутрин, докато си легнеше вечер, тя живееше в кухнята и в задния двор и грубите й черни обувки обикаляха все по един и същи път от печката до коритото за пране, после до зеленчуковите лехи и до въжето за простиране и оттам обратно към печката.
Тя остави ножа на масата, погледна Франк и Меги и ъгълчетата на красивата й уста се извиха надолу:
— Меги, тази сутрин ти позволих да облечеш празничната си рокля само при условие, че няма да я изцапаш. Я се виж! Мърла такава!
— Мамо, не е виновна тя — възрази Франк. — Джек и Хюи й грабнали куклата да видят как се въртят ръцете и краката й. Обещах й да я поправим, ще стане нова. Можем, нали?
— Дай да видя! — Фий протегна ръка към куклата.
Тя беше мълчалива жена, не говореше без нужда. Какво мисли, никой не знаеше, дори и мъжът й. Тя оставяше на него да бъде строг с децата и изпълняваше всичките му нареждания, без да възразява или да се оплаква, освен ако обстоятелствата не бяха съвсем необичайни. Меги бе чула момчетата да шепнат, че и тя се бои от баща им като тях, но ако това беше вярно, тя го прикриваше под непроницаемо и малко мрачно спокойствие. Никога не се смееше, нито избухваше от гняв.
След като огледа Агнес, Фий я постави на бюфета до печката и се обърна към Меги:
— Ще изпера дрехите й утре сутрин и ще й направя прическата. А след вечеря Франк ще й залепи косата и ще я изкъпе.
Говореше по-скоро делово, отколкото успокояващо. Меги кимна и се усмихна плахо. Понякога толкова й се искаше майка й да се засмее, но тя никога не го правеше. Меги усещаше, че у тях двете има нещо, различно от татко и момчетата, но не можеше да проникне отвъд този твърдо изправен гръб и неуморните крака. Мама само разсеяно кимваше, пъргаво замяташе диплестите си поли от печката към масата и все работеше, работеше, работеше.
Това, което никое от децата — освен Франк — не можеше да разбере, бе, че Фий е постоянно и неизлечимо уморена. Толкова много неща трябваше да се свършат, не стигаха парите, не стигаше времето, а имаше само един чифт ръце. Тя копнееше за деня, когато Меги ще е достатъчно голяма, за да помага. Детето и сега правеше някои дребни услуги, но — едва навършила четири години — не можеше да облекчи товара. Шест деца и само едно от тях, и то най-малкото, момиче. Всичките й познати хем й съчувстваха, хем й завиждаха, но от това полза нямаше. В кошничката й за шев имаше цял куп незакърпени чорапи, на куките й за плетене стоеше недовършен чорап. И ето, Хюи вече надрастваше пуловерите си, а Джек още не можеше да му прехвърли своите.
Чиста случайност бе, че Падрайк Клийри се прибра у дома през седмицата, в която се падна рожденият ден на Меги. Още не бе дошло време за стригане и той ходеше наоколо да помага за оран и сеитба. Работата му беше да стриже овце — сезонна работа, която траеше от средата на лятото до края на зимата. След това започваше агненето. Обикновено успяваше да си намери някаква работа, за да преживеят през пролетта и първия месец на лятото: помагаше при обагнянето, ореше или пък отменяше местния мандраджия при безкрайното доене по два пъти на ден. И оставаше там, където се бе хванал на работа, а семейството му в голямата стара къща трябваше да се грижи само за себе си. На пръв поглед това бе доста тежко, но така бяха принудени да постъпват всички, които нямаха щастието да притежават собствена земя.