Качи сандъка с експлозивите на горния етаж, пъшкайки под тежестта. Когато стигна догоре, стовари го отвисоко на пода и шумно въздъхна. Остаряваше вече за подобни игри, макар повечето от мускулите, които пералнята му бе създала през дните, когато с партньора си качваха на камионите двестакилограмови бали изгладени чаршафи, да бяха още в добра форма. Със или без мускули обаче, когато човек станеше на четирийсет, някои неща се превръщаха в предизвикателство за съдбата. На четирийсет години, човек минаваше в отбрана.
Влезе във всяка стая и включи осветлението: спалнята за гости с банята за гости; голямата спалня; кабинета му, който някога беше стаята на Чарли. Постави стол под капака на тавана и се качи, включвайки прашната крушка. После отиде в кухнята и взе едно руло изолирбанд, ножица и остър готварски нож.
Взе две пръчки експлозив от сандъка (той беше мек и при натискане, по него оставаха отпечатъци) и ги качи на тавана. Отряза две парчета фитил и оголи изолацията с готварския нож. После мушна всяка от оголените жици в пръчките, като плътно ги прилепи към тях с изолирбанд, за да не могат да паднат.
Започна да си тананика и прокара още фитил от таванчето към голямата спалня, където на всяко от леглата остави по една пръчка. Размота още от жицата по коридора и зареди една пръчка експлозив в банята за гости и още две в другата спалня. На излизане от всяко помещение изключваше осветлението. В бившата стая на Чарли зареди четири пръчки, стегнати здраво с лентата. Отпусна още жица през вратата и оттам хвърли рулото с останалия фитил през перилата на стълбището. После сам слезе долу.
Четири пръчки на масата в кухнята, до бутилката му с Южен Комфорт. Четири пръчки в дневната. Четири в трапезарията. Четири в коридора.
Прокара още жица обратно в дневната, малко задъхан от ходенето си до горния етаж и обратно. Но трябваше да обходи и още едно място. Качи се пак догоре и взе сандъка, който вече беше значително по-лек. Бяха останали само единайсет пръчки експлозив в него. Видя, че сандъкът бе от портокали. Отстрани, с почти изтрити от времето букви пишеше: ПОМОНА. До надписа имаше нарисуван голям портокал с едно листо, останало на късата му дръжка.
Занесе сандъка в гаража, минавайки през входната врата, и го стовари на задната седалка на колата си. Свърза всичките единайсет пръчки с късо парче фитил, а после към него прилепи края на рулото, с което пак се върна в къщата, размотавайки нужната дължина след себе си. Внимателно провери да не би притисната от страничната врата, жицата да се прекъсне, след което я заключи.
В дневната, той свърза главния фитил от къщата с този от гаража. Като продължаваше да си тананика, отряза още едно парче жица, което свърза с изолирбанд към двойния край. Отпусна нужната дължина от този последен фитил край акумулатора и внимателно оголи краищата му с готварския нож.
Усука медните жици на всеки проводник от двужичния фитил и ги раздели в противоположни посоки, като ги уви с изолирбанд. Свърза едната жица с черна щипка-крокодилче, а другия — с червена. Отиде до акумулатора и прикрепи другата черна щипка към извода, на който пишеше: ПОЛ. Другата червена щипка остави да лежи край извода, на който пишеше: ОТР.
После отиде до грамофона и си пусна Ролинг Стоунс. Часът беше четири и пет. Влезе в кухнята, наля си още едно питие и се върна в дневната с него, чувствайки се уморен. На масичката за кафе имаше списание Доброто домакинство. Вътре имаше статия за семейство Кенеди и техните проблеми. Прочете я. После прочете още една статия, озаглавена Жените и ракът на гърдите. Написана бе от лекарка.
Те дойдоха малко след десет часа точно след като камбаните на църквата, пет пресечки по-нагоре, призоваха хората на служба, или както там му казваха, от конкретната им религиозна секта.
Бяха с една зелена лимузина и една чернобяла полицейска кола. Паркираха до тротоара и трима души излязоха от зелената лимузина. Единият от тях бе Фенър. Не бе виждал другите двама. Всеки носеше куфарче.
Двама полицаи излязоха от колата си и се облегнаха на нея. Очевидно бе от държанието им, че не очакваха никакви проблеми; говореха си нещо, докато се облягаха на предния капак и думите им излизаха като бяла пара във въздуха.
Стопкадър
20 януари, 1974 г.
Е Фред на това май му казват последно желание макар да зная че в известен смисъл за всякакво желание е твърде късно опасал съм с експлозиви цялата къща като празнична торта и съм с пушка в ръката и пистолет на кръста като някакъв идиотски Джон Дилинджър е какво ще кажеш май идва последният ход в това катерене по дърво първо на този клон после на другия идва по-горния след това и най-малкото движение на мъжете отвън беше фиксирано фенър беше със зелен костюм на половин метър от тротоара готов да пристъпи напред с модерните си изискани мокасини като че ли можеше изобщо да има изискани мокасини палтото му се развяваше зад него като на адвокат обърнал се срещу цялата съдебна система от някой телевизионен филм главата му беше леко наклонена и леко вирната нагоре мъжът зад него бе казал нещо и той се опитваше да го чуе по-добре човекът отзад току-що бе изпуснал бяла пара през устата си той беше със син блейзър и кафяв панталон палтото му също беше разкопчано и вятърът го развяваше стоп-кадърът го бе уловил наполовина повдигнато във въздуха третият човек току се извръщаше от колата ченгетата се облягаха на техния чернобял автомобил обърнати един към друг един господ знае за какво си говорят за жената за някой тежък случай или за поредния слаб сезон на мустангите а може и да обсъждат състоянието на ташаците си слънцето току е пробило облаците и се отразява върху един измежду многото патрони подредени по кожения колан на левия полицай другият си е сложил тъмни очила и друг слънчев лъч е запалил искра на дясното стъкло устните му са дебели и чувствени и са на път да се разтегнат в усмивка: това е фотографията)