Орднър изглеждаше доволен:
— Та, какво е положението? Вини Мейсън ми каза, че сделката още не била приключена.
— Вини или не е разбрал, или не ти е казал нещо както трябва.
— Значи, сделката е приключена?
— В процес на приключване е. Очаквам да подпишем договора идния петък, освен ако нещо не стане междувременно.
— Научих, че агентът по недвижими имоти ти е направил сравнително добро предложение, което ти си отхвърлил.
Той погледна към Орднър, стана и си наля още уиски:
— Това не си го разбрал от Вини Мейсън.
— Не.
Той се върна и седна пак в креслото:
— Предполагам, че не би имал нещо против, ако ми кажеш откъде си разбрал това, Стийв.
Орднър разпери ръце:
— Бизнесът си е бизнес, Барт. Като чуя нещо, длъжен съм да го проверя, дори и ако всичките ми лични и професионални впечатления от човека сочат, че мога да му се доверя. Неприятно е, но и излишни рискове са ненужни.
Но Фреди, никой не знаеше за това, освен мен и агентът по недвижимите имоти. Май старият мистър Бизнес се е захванал сериозно с тази работа. Или излишни рискове са ненужни, а? Така е, Джордж. А дали да не го гръмна в упор, Фреди? По-добре, недей Джордж. И дай шанс на леда да се разтопи в огнената вода.
— Сумата, на която отказах бе четиристотин и петдесет — каза той. — Само за да сме наясно, за толкова ли знаеш и ти?
— Горе-долу.
— И това ти се стори разумно.
— Ами, да, наистина — каза Орднър, сядайки крак връз крак. — Общината оцени стария завод на шестстотин и двайсет, а бойлерът ще може да се пренесе и на новото място. Разбира се, там няма толкова много място за разширяване, но нашите момчета смятат, че след като заводът вече е достигнал оптималния си размер, всъщност нужда от допълнителни помещения няма. Изглеждаше ми, че на тази сума ще можем да излезем на чисто, или дори отгоре… макар това да не бе основният ни мотив. Трябва да си намерим място, Барт. И то веднага.
— Може би си дочул и още нещо.
— Да, наистина — въздъхна Орднър и кръстоса обратно крака. — Чух, че ти си отказал на четиристотин и петдесет, а Том Макан е изникнал отнякъде и е предложил петстотин.
— Предложение, което посредникът не може да приеме от съображения на лоялност.
— Не може засега. Но знаеш, че опцията ти за покупката изтича във вторник.
— Да, зная. Стийв, нека ти кажа само три-четири неща.
— Заповядай.
— Първо, Уотърфорд ще ни отдалечи на пет километра от промишлените ни клиенти — говоря средно. И това ще качи сериозно преките ни разходи. Всичките мотели са горе, край междущатската магистрала. Нещо по-лошо, услугите ни ще се забавят. Холидей Ин и Хоуджоу и без това вече ни се качват на главата, като им забавим хавлиите с петнайсет минути. А представяш ли си какво ще стане, когато камионите ще трябва на всеки курс да покриват пет километра градско?
Орднър клатеше глава:
— Барт, магистралата се удължава. Затова се и местим, забрави ли? Нашите момчета смятат, че няма да се губи време при доставките. А с новата отсечка, може дори да стане и по-бързо. А, казват, че и мотелските вериги вече са купили добри парцели край Уотърфорд и Ръсел, край бъдещото колело. Така че, с преместването ни в Уотърфорд ще попаднем в по-добри, а не в по-лоши позиции.
Сам си сложих крака в капана, Фреди. И той сега ме гледа като готова плячка. Прав си, Джордж. Съвсем си прав.
— Добре — усмихна се той. — Разбирам. Но тези нови мотели ще тръгнат чак след година или две. И ако тази енергийна криза се окаже наистина толкова сериозна…
Орднър го прекъсна сухо:
— Това е въпрос на политика, Барт. Ние с теб сме двама изпълнители. Ние изпълняваме заповедите.
Стори му се, че имаше нотка на смъмряне в гласа му.
— Добре. Само и исках моето мнение да се чуе.
— Добре. Чуто е. Но ти не си този, който прави политиката, Барт. Това трябва да ти е ясно. Ако бензинът свърши и всички мотели увиснат, ще увиснем и ние, както и всички останали. Но дотогава, нека момчетата горе да се безпокоят за това, а ние да си вършим своята работа.
Смъмрен бях, Фреди. Без съмнение, Джордж.
— Добре. А ето и останалото. По моя преценка, ще са нужни двеста и петдесет хиляди долара за ремонт и довършителни работи, преди Уотърфорд да даде първия си чист чаршаф.
— Какво! — Орднър прикова с удар чашата си на масата.
Аха, Фреди. Тук май докоснахме някой оголен нерв.
— Стените целите са изгнили и изсъхнали. Зидарията в източната и северната част е станала вече на прах. А подът е толкова слаб, че само първата ни тежка пералня ще го продъни.